ПРОШКАТА НИ ПРАВИ ПО-ЗДРАВИ И ПО-ЩАСТЛИВИ

Нуждата от прошка е вплетена в тъканта на нашия живот. Може би защото всички ние сме грешници. Тя играе огромна роля в живота и на библейските герои. Израелтяните нямаше да съществуват като народ, ако Исав не беше простил на Яков. Соломон нямаше да бъде цар на Израел, ако Бог не беше простил на Давид. Нито вие, нито аз щяхме да съществуваме, ако Бог не беше простил на Адам и Ева. Никой от нас нямаше да има бъдеще, ако Бог престанеше да ни прощава. Интересното е, че ни е лесно да приемаме Божията прошка, но ни е трудно да прощаваме на другите или да приемаме прошка от друг човек.

В живота често ще се налага да прощаваме. А понякога е наистина трудно да го направим. Много хора имат този проблем. Те искат да простят, но не знаят как да го направят по такъв начин, че спомените и чувствата да не ги измъчват повече. Защо е толкова трудно да прощаваме? Какво представлява прошката? Какво трябва да направя, за да простя на един човек? И как да се науча да прощавам и да забравям?

А какво би станало, ако не простим? Ако предпочетем възмездието, когато някой ни нарани или ощети? Махатма Ганди мъдро отбелязва, че „Око за око и зъб за зъб ще доведе до един свят на слепи и беззъби хора“.

Когато прощаваме, здравето ни се подобрява

Най-важното е да помним, че ако не прощаваме, това наврежда не само на другия човек, но и на самите нас. Проучванията показват, че непростителният дух може да причини много здравословни проблеми. От друга страна, когато прощаваме, ние подобряваме здравето си. Прошката донася много ползи за здравето. Тя:

понижава кръвното налягане
намалява стреса
намалява враждебността и агресията
понижава риска от алкохолизъм и други пристрастявания
облекчава симптомите на депресията и тревожността
намалява болката
пази здравето на сърцето
помага за възстановяване от различни болести
внася равновесие и хармония в чувствата

Затова хората, които прощават, са по-щастливи и по-здрави от тези, които продължават да негодуват и да ближат раните си.

Интересно е, че според едно проучване на Gallup в САЩ през 1988:

94% от участниците казват, че е важно да се прощава
85% казват, че имат нужда от помощ отвън, за да успеят да простят (http://www.gutenberg.us/articles/Forgiveness).

Статистиката сигурно се променя донякъде с времето. Хората знаят, че трябва да прощават, но не успяват. Имат нужда някой да им помогне, някой да им обясни как да простят. Нанси Ван Пелт дава хубава илюстрация в книгата си „Да имам и да държа“, цитирайки прекрасния отговор на Ан Ландърс (псевдоним на водеща на вестникарска рубрика).

„Скъпа Ан Ландърс,

Трябва да си направена от камък. Казваш на всеки онеправдан съпруг или съпруга, дъщеря или син, любима, приятел или съсед да „прости и да забрави“. Някога хрумвало ли ти е, че някои хора просто НЕ МОГАТ? Те са твърде дълбоко наранени, твърде силно увредени. Моля те, извади си главата от пясъка или облаците, или където и да са намира, и започни да мислиш с нея. Абсурдно е да очакваш обикновени смъртни хора да се държат като светци.

Подпис: НЕ-СВЕТЕЦ“.

Ан Ландърс отговаря по следния начин:

„Скъпи Не-светец,

За тези, които не харесват съвета ми да простят и да забравят, има една алтернатива. Не прощавай и не забравяй. Помни всяка мъчителна, болезнена подробност от миналото. Говори за нея. Сънувай я. Плачи много и се самосъжалявай. Отслабни и изглеждай толкова измършавял, че приятелите ти да почнат да се тревожат за теб. Построй си олтар. Хвани мигрена. Счупи си крак. Всичко, което създава болка и ти напомня какво ти е причинил този мръсник. Ако следваш този съвет, ти със сигурност ще останеш нещастен, болен, озлобен и сам“ (Нанси Ван Пелт. Да имам и да държа: ръководство за успешен брак. Nashville, TN: Southern Publishing Association, 1980. С. 21).

Галина Стийл, „Силата да прощаваш“, семинар

Превод: Йорданка Дейчева