ПРОШКАТА ПОСТАВЯ ГРАНИЦИ

Когато някой постоянно се държи лошо с нас, когато постоянно ни лъже, пренебрегва, тормози, обижда, тогава трябва да покажем неодобрението си, като поставим определени граници и се отдръпнем от тази връзка. „Ако продължаваш да ме лъжеш, че ще смениш лампите, ще наема друг работник!“ Тук вече не става въпрос за извинение и прошка, а за свършване или не свършване на работата.

При домашно насилие жертвата е свободна да напусне връзката, за да покаже на насилника, че упражнява властта си погрешно – не с любов, а с егоизъм. Жертвата няма да отвърне с насилие на насилието, но има право да се защити – като напусне насилника. Това е наложително и когато има деца, които също са застрашени от домашното насилие.

ПРОШКАТА ПРОМЕНЯ ФОКУСА

Насочваме чувствата и забележките си към конкретната лоша постъпка на човека, а не обявяваме самия човек за непроменимо лош. Да използваме Аз – послания (как се чувствам аз от действията ти), а не Ти – послания (колко лош си ти и никога няма да се промениш, обиждаме).

Свекървата дава на внучето сладкиш, когато майката е казала, че ще си развали обяда. Съпругът мълчи.

Правилно: Жената казва на мъжа си: „Когато не ме защити пред майка си, се почувствах предадена. Все едно това, което аз казвам, е неправилно, а нейното – правилно. Нали и ти си против сладкото по всяко време?“ (Аз-послание).

Неправилно: „Никога не ме защитаваш пред майка си. Голяма си мижитурка. Върти те на малкия си пръст!“ (Ти-послание).

ПРОШКА И ПРИЕМАНЕ

Прошката означава да приема, че другият е различен от мен и може да си остане такъв. Това не означава непременно, че е лош.

Мъжът и жената са се скарали за похарчени пари за дрехи. Мъжът е обвинил жената, че е с редки пръсти и харчи за глупости. Жената е отвърнала на удара с думите, че той е скръндза и ѝ държи сметка за дреболии. Спорът е завършил с обръщане на гръб и сърдене всеки в своята стая. В най-добрия случай след няколко минути страстите са се охладили и двамата са осъзнали колко глупав спор е възникнал от един незначителен проблем, който е можело да разрешат много по-спокойно.

Обикновено в брака минава доста време, преди двамата да уеднаквят представите си за нещата, а в този случай, за необходими и излишни покупки. За мъжа да имаш три блузи може да означават огромно количество, докато за жената пет може да са абсолютният минимум. Двамата трябва с взаимно уважение да стигнат до някакво решение, особено като имат предвид парите, с които разполагат, и другите важни нужди.

Но и двамата трябва да решат не да се обиждат един друг, а да се научат да изказват мнението си спокойно и да уважават мнението на другия.

Йорданка Дейчева, психолог

Клуб психология и здраве – Плевен; ydeicheva@facebible.bg