ПРОЩАВАЙТЕ БЕЗКОРИСТНО

Въпросът, който Петър зададе на Христа възникна в ума му под влиянието на уроците, които Исус преди това бе дал по отношение на църковната дисциплина. Юдейските предписания налагаха на вярващите задължението да прощават до пет оскърбления и Петър си въобразяваше, че като предложи прощаване до седем пъти, с това ще достигне предела на човешкото търпение. Но Исус искаше той да разбере, че онези, които имат Божествено съзнание и са пропити с Божествен Дух, трябва да прощават без условия и ограничения. Планът и основата на спасението – любовта – е главният принцип, който трябва да бъде поддържан от човека. Ако Христос ограничи Своята милост, състрадание и прошка само за някои от греховете, тогава спасените ще бъдат само шепа хора. Но милостта Христова в прощаването на беззаконията на човеците ни учи, че трябва да има безкористна прошка на оскърбленията и греховете, които са извършени срещу нас от ближните ни. Христос даде този урок на учениците Си , за да поправи злините на погрешното учение и практика, които се налагаха по Негово време от страна на тълкувателите на Писанието.

Принципът, според който Исус действаше в стремежа си да изцели човешкия род чрез спасителният план е същият, който трябва да задвижи Неговите последователи в техните взаимоотношения в църквата. Този урок трябваше също да ни накара да разберем, че не можем да стигнем небето със собствени заслуги, а само чрез чудната милост и прошка на Бога, проявени към нас по един несравним и нямащ равен на себе си начин.

Човекът може единствено да бъде спасен чрез чудното прощение и търпение на Бога, който заличава неговите многобройни прегрешения и престъпления. Онези, които са благословени от Божията милост могат да проявяват същия дух на дълготърпение и прошка към всички от Божието семейство.