Изследванията на много психолози показват, че не големите богатства правят хората щастливи, а приятелите и прошката. Мерилин Илиас коментира в Ю Ес Ей Тудей: „Най-щастливите хора се обкръжават със семейство и приятели, не ги е грижа дали ще останат по-назад от по-богатите съседи, не ги поглъща ежедневието, и най-важното, лесно прощават.”

Психологът Кристофър Петерсън от университета в Мичигън казва, че способността да прощаваме е характеристиката, която е най-силно свързана с щастието. Той я нарича „царицата на всички добродетели, и вероятно най-трудно достижимата.”

Често непростителният дух е последната емоционална крепост, която предаваме на Божията сила. Дори като християни е възможно да допуснем в сърцата си гняв и горчивина, когато сме водени от чувството, че тези, които са постъпили неправилно спрямо нас, трябва да страдат затова че са ни наранили. Но когато осъзнаем колко много Бог ни е простил, ние сме подтикнати да показваме повече милост към другите. В Библията четем: „облечете се с милосърдие, благост, смирение, кротост, дълготърпение… както и Господ ви е простил, така прощавайте и вие” (Колосяни 3:12-13).

Прошката е заповед от Бога и е част от живот на любов, мир, благодарност и хвала (cт.14-16). Простено ни е даром; нека да прощаваме даром.

„Ако някой има оплакване против някого; както и Господ ви е простил, така прощавайте и вие.“  Колосяни 3:13

КОГАТО НИ СЕ СТРУВА, ЧЕ НЕ МОЖЕМ ДА ПРОСТИМ, ДА СИ ПРИПОМНИМ КОЛКО МНОГО НИ Е ПРОСТЕНО.