ПРОЩАВАЙ НА… СЕБЕ СИ

Исус отправя към нас предизвикателството да прощаваме на всеки, когото познаваме (…) Точно в този момент съществува човек, който ни е разочаровал и обидил, от когото сме постоянно недоволни и към когото сме по-нетърпеливи, по-раздразнителни, по-непростителни и по-злостни, отколкото към всеки друг. Този човек сме самите ние. Понякога си омръзваме до смърт. Писнало ни е от собствената ни посредственост, отвратени сме от собствената си непоследователност, отегчени сме от своята монотонност. Никога не бихме съдили някое друго от Божиите деца със същата безжалостна осъдителност, с която смачкваме себе си. Исус казва, че трябва да обичаме ближния си като себе си. Трябва да бъдем търпеливи, добри и състрадателни със себе си по същия начин, по който се опитваме да обичаме ближния“ (Бренан Манинг, The Signature of Jesus. Colorado Springs, Colo.: Multnomah Books, 1996, p. 162).

Греди и съчици

„Този, който извършва скандалния грях, може би в състояние на пълно отричане на действителността, напада някое малко прегрешение, което открива в другия с помощта на микроскоп. Често най-добрият начин да прикриваме собствените си грешки е да атакуваме ожесточено другите за техните. Това поведение е рецепта за катастрофа в отношенията, включително брака и семейството.

Моменти на просветление

Случва се двойките да имат моменти на внезапни открития, които могат да променят хода на брака. Джоузеф се оженил за жена, чиято семейна динамика повелявала разногласията да бъдат възможности за „оживени“ дискусии, целящи да постигнат един победител и един губещ. Когато правилата на играта са такива, закон е позицията на защита и атака. „Маслиненият венец“ се подарява на този, който надхитри, омаловажи или словесно порази противника. Не се допуска никакво покорство, не се постига единство и връзката спира да се развива.

Нито Джоузеф, нито съпругата му желаели такова развитие на нещата. Но той много се притеснявал как да предаде на жена си идеята, че контекстът на техните несъгласия би могъл да бъде напълно променен в нещо по-конструктивно. Трябвало да я убеди, че те не трябва да бъдат две отделни личности, приклещени в състезание за превъзходство, и че за него е най-добре никога да не използва нейната уязвимост, грешки или слабости срещу нея, за да „спечели“ спора. Накрая Джоузеф решил да използва това, което покойният велик брачен съветник Гари Смоли наричал „картина с емоционални думи“ (притча, която цели да предаде някаква мисъл и емоция от един човек на друг).

Някъде по това време Джоузеф и съпругата му били на поход в Сиера Невада. Докато седели край прохладен поток на фона на невероятните планини, изведнъж му хрумнало, че те могат да станат източник за притчата му. Той казал на съпругата си: „Всеки път, когато се караме, все едно сме на върха на една от тези планини. Много двойки мислят, че си играят на Царя на планината, когато имат разправия. „Победителят“ е този, който успява да надделее с думите си над другия дотолкова, че да го/я бутне от канарата. Но това е изкуствена победа. Никога няма да играя тази игра с теб, не защото съм добър човек, но защото бракът е обвързал глезените с дълго и здраво въже – ако ти паднеш, падам и аз. Да, ние сме двама, но има само един брак, една връзка. И за двамата ще бъде най-добре, ако правим, говорим и мислим такива неща, които ще бъдат от полза за този трети обект между нас, който сега наричаме брак. Няма победители и губещи – ние или двамата печелим, или и двамата губим“.

Клаудио и Памела Консуегра

Превод: Йорданка Дейчева; ydeicheva@facebible.bg