Австрийският дук наел млади музиканти да свирят по време на летните празненства. След завършването на тържествата музикантите били готови да си вървят. Лятото свършило и те били уморени, но дукът ги задържал.

Надареният композитор Франц Йосиф Хайдн им съчувствал и искал да им помогне. Той композирал уникална симфония, която започва с цял оркестър. По-нататък се включват все по-малко инструменти.След като завършвали своята партия, един по един музикантите взимали инструмента си и излизали от сцената.

Накрая на композицията останали само двама музиканти – първата и втората цигулка изпълнили красив дует. Дукът разбрал посланието. Скоро след това той изпратил благодарните музиканти у дома. И до днес Симфония 45 на Хайдн е известна като „Прощалната симфония”.

Божиите хора са част от една друга прощална симфония. Един по един Бог вика Своите хора у дома, когато тяхната част от служенето е завършена (Фил. 1:19-26).

Всички ние познаваме Божии слуги, които са напуснали сцената на този живот. И един ден, може би скоро, Божията тръба ще затръби за всички, които вярват в Него. Колко радостен ще бъде този ден!

„Ние…предпочитаме да сме отстранени от тялото и да бъдем у дома при Господа.“

II Коринтяни 5:8

ПРИ СМЪРТТА БОЖИИТЕ ХОРА КАЗВАТ “ДОВИЖДАНЕ”, ЗАЩОТО ПАК ЩЕ СЕ ВИДЯТ.