ПРОЩЕНИЕТО И ХРИСТИЯНКАТА

Лука 23:34 „ А Исус каза: отче прости им защото не знаят какво правят.“

– Мълчиш! – извика инквизиторът на младото момиче, което стоеше пред него вързано здраво за един от двата стълба в стаята. Казвай, еврейче! Чуваш ли? Кои бяха с тебе в онази нощ, когато святата ни католическо монашеско-рицарска организация откри във вашето алпийско село това еретическо гнездо на зараза и съпротива срещу святата ни вселенска и католическа църква? На тебе казвам – говори!

– Не искаш да ни кажеш? – подхваща другият католически свещеник, малко по-нисък от своя колега и с белези на лицето. – О, неразумно момиче, опомни се! Признай своя грях и поискай прошка от пресвятата майка – Дева Мария заради еретичеството си. Защото, знай, че посещението на еретически събрания и четенето на еретически книги е смъртен грях, който се наказва от светата ни католическа църква с изгаряне на клада.

След това, като се обърна към колегата си, същият този свещеник, на име абат Марьо, продължи:

– Ще проговори, ще проговори… Всичко ще каже.

А момичето мълчеше. То стоеше завързано за стълба, направен за тази цел от инквизиторите.

Един се доближи до нея, усмихна се лукаво и показвайки й един кръст, каза иронично:

– Целуни пресвятият кръст, малко момиче, откажи се от еретическата си вяра!

– Не, не мога… ние не го целуваме, ние го носим в сърцето си! – отговори тя.

– Еретичка! Бързо изведете и нея! – извика католикът.

Тя страдаше сега за майка си и баща си, за братчето си, но във всички страдания Исус я крепеше, даваше и сили, вяра, надежда… Гласът на абат Марьо я сепна:

– За последен път те питам, ще кажеш ли кой беше вашият проповедник и ще се отречеш ли от еретическата вяра?

Сега той мислеше, че тя ще отговори. А тя погледна отново през прозореца и сякаш Го видя – Него, Христа, Който й казваше: „Не бой се от тези, които могат да умъртвят тялото, но душата не могат, но по-скоро бой се от този, който може и тялото и душата да унищожи…” Тя си представи Исуса разпнат, страдащ за греховете ни… Тези мисли я ободриха и тя каза: „Аз съм християнка и не мога да се откажа от милия Спасител!”

–   Какво?! Никаква християнка, а еретичка! – изрева свещеникът.

–  Не, християнка съм! – отвърна спокойно момичето – и слушам онова, което Спасителят ме учи чрез Словото Си! Аз никога няма да се отклоня от Него!

– Да, но всеки, който е християнин целува този кръст – и той посочи към  дървения кръст в стаята. – Освен това, той се подчинява на папата.

– О, и това не е вярно! – извика момичето – всеки християнин се подчинява на Исуса Христа и носи кръста в сърцето си!

– Тя е непоправима! Проклета еретичка! – обърна се абатът към помощника си. – На кладата!

Момичето виждаше сиянието от Голготскя кръст и чуваше думите: „В дома на Отца ми има много обиталища… Бъди вярна до смърт…”

Площад. Голямо оживление. Всеки гледа да заеме удобно място, за да наблюдава зрелището. Сред площада е направена клада. След малко доведоха жертвата. Измъчено, в дрипи, заобиколено от свещениците в блестящи одежди. Завързват я за кладата, проклинат я, анатемосват я и запалват огъня. Пламъците я обгръщат от всички страни. А тя – спокойна, отправила поглед нагоре, озарена от Голготските лъчи, които ободряват и стоплят душата й. Тя вижда Исуса с хиляди ангели и чува кроткия Му глас: „Елате при мен всички, които се трудите и сте обременени…” И тя извиква с глас „Прости им, Боже”.

Голгота сияе и вдъхва надежда и утеха в човека.