ПСИХИЧНИЯТ ФИЛТЪР И ЧАСЪТ ПО ФИЗИЧЕСКО

Днес имаше отсъстващи учители и щяхме да имаме само три часа. И то първият – физическо. Кой ученик не би се зарадвал?

Може би този, който вече има когнитивното изкривяване „психичен филтър“ – да гледа на света винаги през филтъра на негативните очаквания. Да вижда винаги проблем, а да не забелязва доброто.

Но оставям вие да прецените…

Влизаме сутринта в класната стая на сина ми. На дъската пише, че ще имаме само три часа, първият физическо. Моята реакция: Чудесно, ще си тръгнем в 10 и половина.

Реакцията на три момичета: Ужас! Ще караме физическо с 6а кл.  Те са ужасни! Само ни закачат! Не можем да ги търпим! Опитвам се да им покажа хубавата страна: Чакайте! Ще имате само три часа, това физическо ще мине много бързо. Не се ли радвате?

Уви… Крясъците и недоволството продължават и никой не ме слуша.

Ако на дванайсет години вече виждаш само отрицателното, какъв ли човек ще бъдеш на 50?

Оптимизмът не е нещо, което имаме по рождение. Оптимизмът е нещо, на което трябва да се научим. И то с усилие на разума и волята. И най-вече на мирогледа.

„Веселото сърце е благотворно лекарство, а унилият дух изсушава костите“ (Притчи 17:22).

Йорданка Дейчева