ПСИХОЛОГИЯ, ЕВОЛЮЦИЯ, СЪТВОРЕНИЕ

Семинар „Библейска психология за 21 век“

Екзистенциалният въпрос дали земята, животните и хората са възникнали по случайност или са сътворени от Бога, не е само философска дилема. Отговорът му оказва влияние върху нашата себеоценка, нашите чувства, нашата житейска философия и надеждата ни за бъдещето. В тази статия ще коментирам как се отразяват скептицизмът или вярата върху всеки един от тези важни аспекти от живота ни.

1. Еволюция, Сътворение и себеоценка

Да започнем от един от най-важните аспекти на нашата психика – себеоценката или каква стойност придава човек на себе си. От усещането за собствена стойност зависи доколко ще успеем да се реализираме в живота – дали ще имаме успешен брак и взаимоотношения, успех в професията, добро влияние в обществото.

Еволюцията придава на човека ореол на изключителност – той е на върха на еволюционното дърво и цялото бъдещо развитие на земята зависи от неговите намерения и действия. Но когато човек се сблъска с проблем, който не може да реши, той остава съвсем сам и безпомощен пред плашещата реалност. Такива проблеми са: неизлечима болест, все по-чести природни катаклизми, икономически сривове, военни конфликти, постоянно повишаваща се престъпност, непреодолими междуличностни конфликти и т.н. Безсилието на човека да се справи с такива проблеми води до понижена себеоценка: „Човек винаги трябва да съзнава колко печална и жалка орисия е човешкото битие и колко безбройни са злощастията, на които то е подвластно; достатъчно е само да се огледаме около себе си, за да опресним този възглед“ – казва Шопенхауер. Това чувство за безпомощност и безсилие може да е една от причините за все по-нарастващата депресия и тревожни разстройства в световен мащаб.

Сътворението също обявява човека за корона на творението: единствено той е създаден по образа на Бога за разлика от всички животни. Само че неговата себеоценка не се гради единствено върху собствените му постижения или провали: ценността му се основава на стойността, която му придава Бог. „Понеже ти беше скъпоценен пред очите Ми, – казва Бог на човека – беше на почит и Аз те възлюбих, затова ще дам хора за теб и племена – за живота ти“ (Исая 43:4). Господ доказва колко много цени човека, като не го оставя да загине в греха, но дава живота Си за спасението му в лицето на Своя Син.

Освен това, когато се сблъскаме с неразрешим проблем, ние не сме оставени сами да потъваме в отчаяние от безсилие. Бог ни казва: „Не бой се, защото Аз съм с тебе; не се ужасявай, защото Аз съм твой Бог; ще те укрепя, да! Ще ти помогна. Да! Ще те подкрепя с праведната Си десница“ (Исая 41:10). Идеята за Сътворението придава на човека огромна стойност и увереност в Божията подкрепа.

2. Еволюция, Сътворение и чувство за справедливост

Чувството за справедливост е много завладяваща човешка емоция, която възниква, когато някой безчувствено престъпва общочовешки морален принцип. Например аз силно се възмущавам, когато чуя, че са откраднали последните пари на някой беден пенсионер или че са малтретирали безпомощна майка или дете.

Обаче много хора оспорват абсолютната валидност на общочовешките морални принципи заради вярата си в Еволюцията и стремежа към първото място. Те смятат, че всичко е относително и най-важното е да постигаш целите си, понякога с цената на чуждото страдание. Например от гледна точка на крадеца кражбата може да е нещо добро, нищо че ограбеният страда. От гледна точка на ученика преписването на изпит е може да е нещо добро, защото изкарва отлична оценка, нищо че лъже учителя. От гледна точка на съпруга прелюбодейството може да е нещо добро, защото му носи удоволствие, нищо че съпругата и децата му се измъчват. Житейската философия, че аз съм центърът на моя живот, води до егоистично нарушаване на много принципи на справедливостта и до злоупотреби и престъпления от всякакъв вид. Затова според мен в обществата по целия свят наблюдаваме постоянно изблици на възмущение, недоволство, негодувание, гражданско неподчинение.

От друга страна, вярата в Сътворението ни прави отговорни: ние осъзнаваме, че ще отговаряме за постъпките си пред висшата Справедливост: Божия закон в Божия съд. Християнинът знае, че „отсъжданията Господни са истинни и без изключение справедливи“ (Псалми 19:9) и трябва да се съобразява с тях, не защото Бог е по-силен и може да ги наложи, а защото са израз на Божията любов. В Библията чувството за справедливост е неразделимо свързано с любовта.

Исус Христос обобщава най-важните заповеди: „Да възлюбиш Господа, твоя Бог, с цялото си сърце, с цялата си душа и с всичкия си ум.“ Това е първа и най-голяма заповед. А втора, подобна на нея, е тази: „Да възлюбиш ближния си, както себе си“. Според идеята за Сътворението, когато изпълняваме моралните принципи, ние изразяваме любовта си към Бога и към хората.

3. Еволюция, Сътворение и милост

Емпатията заема особено важно място в съвременната психология като израз на състрадание и съчувствие към другия. Тя стои в основата на здравословното общуване и добрите взаимоотношения в семейството и обществото.

Обаче когато голяма част от хората вярват в случайната поява на човека и бавното развитие вследствие на естествения подбор, възниква един проблем: как да се съвмести емпатията с оцеляването на най-пригодните? Защото за да постигне някой целта си за сметка на другия, няма как да проявява милост и състрадание. Трябва да бъде коравосърдечен и безмилостен. Руският предприемач Павел Дуров казва: „Демокрацията и тиранията се различават по-скоро по формата, отколкото по съдържанието. Опитите да се установи всеобщо равенство завършват печално, понеже равенството не е предвидено биологически. Вярвам, че откритата конкуренция върши своето дело. И дори и малка вратичка да остане, най-способните и енергичните постепенно ще проникнат нагоре“.

Библейската психология има съвсем различен фокус: тя е центрирана върху взаимната загриженост и сътрудничество. Пророк Йеремия подчертава милостта като основно качество на Бога: „Така казва Господ: Мъдрият да не се хвали с мъдростта си, силният да не се хвали със силата си и богатият да не се хвали с богатството си; а който се хвали, нека се хвали с това, че разбира и познава Мене, че съм Господ, Който извършвам милост, правосъдие и правда на земята“ (Йеремия 9:23). А пророк Михей подтиква вярващите хора да Му подражават: „Той ти е показал, човече, какво е доброто; и какво иска Господ от тебе: не е ли да вършиш праведното, да обичаш милост и да ходиш смирено със своя Бог?“ (Михей 6:8).

Чрез Грехопадението в света навлизат коравосърдечието и егоизмът, но чрез новорождението Бог желае да ни върне към характера, който отначало е вложил в нас по Сътворение: „Не вършете нищо от егоистични амбиции и празно високомерие, а със смирение гледайте на другите като на по-добри от вас. И нека всеки се грижи не само за нещата, които засягат лично него, а и за онези, които засягат останалите“ (Филипяни 2:3,4).

Според библейската психология хората не се разделят на висши и низши, но на милостиви и немилостиви. В социалната сфера основният принцип е грижата за социално слабите и отхвърлените от обществото: „Чисто и непорочно благочестие пред Бога и Отца е това: да се грижи човек за сирачетата и вдовиците в неволята им и да пази себе си неопетнен от света“ (Яков 1:27).

4. Еволюция, Сътворение и житейска философия

Убеждението, че живата и неживата природа са възникнали в резултат на бавни промени в продължение на милиони години поражда различни възгледи за живота. Един от тях е, че едни растения, животни и хора са по-нисък етап на развитие и са по-низши, а други са достигнали до по-висок етап на развитие и са по-висши и по-усъвършенствани. Например историята свидетелства, че „пигмеите винаги са били смятани за по-низши както от колониалните власти, така и от местните племена банту. Децата пигмеи понякога са били залавяни и изнасяни в зоологически градини из цяла Европа, включително и на световния панаир в САЩ през 1907 г.“ (https://bit.ly/30ZfUDU). И днес съществуват политически формации, които разделят хората на висши и низши.

За разлика от това, според философията на Сътворението всички хора са равнопоставени по две причини. Първо, защото всички са създадени от Бога и са Негови деца, както подчертава и Христос в Евангелието от Матей: „И никого на земята недейте нарича свой отец, защото Един е вашият Отец – Небесният“ (Матей 23:9).

И второ, защото всички са съгрешили и имат еднаква нужда от Спасител: „Защото всички съгрешиха и са лишени от Божията слава. Но Бог ги прави праведни чрез своята благодат даром, като ги освобождава от греха чрез Христос Исус“ (Римляни 3:23,24; ERV-BG).

Идеята за равпоставеността между хората произлиза логично от библейската представа за Сътворението и Изкуплението.

5. Еволюция, Сътворение и надежда за бъдещето

Хората възлагат надеждите си за бъдещето на различни неща: някои на личните си качества и постижения, други – на наследени или придобити богатства, трети – на удоволствията, които могат да получат от живота. Много хора разчитат на колективния човешки разум, който да ги води към мирното и светло бъдеще. Но имайки предвид все по-нарастващия хаос и бъркотия в света, това сякаш изглежда все по-далечно и непостижимо.

Надеждата на християнина за бъдещето е, че Този, Който е сътворил света, може и да го пресътвори и да му върне Едемското съвършенство. В изгнание на пустия остров Патмос, апостол Йоан вижда ясно Божия план за бъдещето и това му вдъхва надежда: „И видях ново небе и нова земя; защото първото небе и първата земя бяха преминали; и море нямаше вече. Видях и святия град, новия Йерусалим, да слиза от небето от Бога, приготвен като невеста, украсена за мъжа си. И чух силен глас от престола, който казваше: Ето, скинията на Бога е с човеците; Той ще обитава с тях; те ще бъдат Негов народ; и сам Бог ще бъде с тях – техен Бог. Той ще обърше всяка сълза от очите им и смърт няма да има вече; нито ще има вече жалеене, нито плач, нито болка; защото предишното премина. И Седящият на престола каза: Ето, подновявам всичко“ (Откровение 21:1-5).

Тази надежда не е празна самозаблуда или фикция, но се основава върху всички изпълнени библейски пророчества и Божи обещания в миналото. Те са гаранция за изпълнението на библейските пророчества и Божиите обещания за бъдещето.

Например в книгата на пророк Даниил, 9 глава е предсказано с точност до годината началото на месианската служба на Исус и разпятието Му на Кръста. Това ни дава увереност, че обещанието Му да се върне и да ни вземе при Себе Си ще се изпълни също толкова точно.

Има ли някое библейско пророчество, което ви носи специална утеха и надежда? Споделете го с нас в коментарите.

Често публикувам материали и на фейсбук страницата си „Психология за всеки ден“. Можете да я харесате, следвате и коментирате.

Бъдете здрави и Господ да ви благослови!

Йорданка Дейчева, психолог