ПСИХОЛОГИЯ И ХРИСТИЯНСТВО: ГРЕХОПАДЕНИЕТО

Страх и тревожност

Грехопадението не е просто изяждане на един плод. То е отделяне от Бога – източника на живота и доброто. Затова поражда тревожност, враждебност и чувство на вина. Нашите първи родители загубват усещането за сигурност и това поражда страх и тревожност у тях. „Смокиновите листа“ са неуспешен опит за прикриване на собствената голота, израз на страх и несигурност. Те са една неадекватна стратегия за компенсиране на тревогата и безпокойството.

Загуба на представата за Бога като доброжелателен – враждебност

Необяснимо е, че въпреки възможността да общуват с Бога „лице в лице“, Адам и Ева започват да губят представата за Бога като техен доброжелателен небесен Баща. И затова любовта се трансформира във враждебност – не те са виновни за отделянето си от Бога, а Той е виновен за всичко: „Жената, която си ми дал за другарка, тя ми даде от дървото и ядох“ (Бит. 3:12).

Ева оправда непокорството си в същата тоналност: „Змията ме подмами и ядох“ (ст. 13). Не съм виновна аз, това хитро същество, което Ти си създал, то ме подлъга.

И двамата единодушно стигнаха до заключението, че в края на краищата, Ти, Боже, Си виновен за всичко.

Чувство за вина

Логиката на психологическите закони води съвсем неизбежно от тревожност и враждебност към угризения и чувство за вина. Защото съвестта, гласът на отговорността пред небесния Родител, показва на първите Божии деца, че вината си е съвсем и напълно тяхна. Само че състоянието, в което се намират под влияние на неправилното мислене и обърканите чувства, им пречи да се справят здравословно с чувството за вина: да признаят грешката си и да поискат прошка. Затова прибягват към нездравословни психологически инструменти:

Самообвинения, без да предприемат стъпки за промяна („Човекът и жена му се скриха от лицето на Господа Бога между градинските дървета“).

Или обвинения към другите („Жената, която Си ми дал“).

Любовта се трансформира в егоизъм

Егоизмът е любов към себе си, която се удовлетворява чрез незачитане потребностите на другите, поставяне личните потребности над и за сметка на потребностите на другите, мотивиране на поведението с постигане на деструктивни цели: приоритет на собствените емоции, желания, преценки, идеи; паразитно съществуване чрез материално и духовно експлоатиране на другите; желание за власт, престиж, сила на всяка цена и др.

Егоизмът пречи на изграждане на отношението на принадлежност и това може да доведе до тревожност, враждебност, ниско самоуважение, депресия, стрес и др.
Егоизмът пречи на изграждането на любов и себеотдаване, като по този начин лишава отношенията от потенциала им да задоволяват емоционалните потребности и да генерират щастие.
Егоизмът е причина за деструктивното разрешаване на конфликтите, тъй като на преден план излизат личните амбиции, желания и комплекси.
Егоизмът не позволява задоволяването на потребността на децата от безусловна любов, което е причина за поява на базова тревожност, невротични склонности и следващите от тях дефекти в личностното развитие като перфекционизъм, нарцисизъм, мазохистични склонности, доминиране, изолация и др.
Егоизмът не позволява задълбочаване и развитие на общуването поради недоверието между половете, собствените защитни механизми, тревогата от само разкриване, подтиснатата враждебност.
Егоизмът води до изолация и свързаните с нея разстройства в мисленето и не обективна преценка на реалността.
Егоизмът като антипод на любовта причинява поведение на паразитизъм, което е в контраст със симбиотичната връзка в брака по Сътворение, тъй като представлява връзка, в която един организъм живее за сметка на друг и извлича препитание и защита от него, без да осигурява компенсация.
Егоизмът води до лъжа, презрение, индиферентност, обиди, безчувственост, користни подбуди, алчност, подценяване, злоупотреби, пристрастяване и др.

Тъй като основния фактор при развитието на личността е състоянието на принадлежност към Бога и хората и получаване на безусловна любов, липсата на тези условия води до непълноценно развитие на личността и е залог за личностни проблеми и разстройства, каквито наблюдаваме днес.

Д-р Недли твърди, че в САЩ един от всеки трима пациенти от кабинетите по вътрешни болести има депресия. Говори за епидемия от депресия. Дори твърди, че депресията е на път да измести сърдечно-съдовите заболявания от първото им място по смъртност и инвалидизиране.

Деструктуриране на духа, душата и тялото

По Сътворение: ръководна функция на по-висшите морални способности (съвест, воля, морални принципи)

По Грехопадение: ръководна функция на по-низшите импулси (нагони, желания)

Според известния философ-хуманист и психолог Ерих Фром сексуалната революция „се опита да въдвори свободата на нагона, наместо свободата на волята“ (Фром, Е. Изкуството да бъдеш).

А апостол Павел добавя: „Защото и ние някога бяхме неразумни, непокорни, измамвани и поробени от най-различни страсти и удоволствия и като живеехме в злоба и завист, бяхме отвратителни и се мразехме един друг“ (Тит 3:3).

По Сътворение индивидът трябва да бъде едно хармонично единство от дух, душа и тяло, в което духът има водеща роля по отношение на чувствата, желанията, инстинктите. Това е необходимо, за да може той да живее в любов – да отдава себе си на Бога и другите, а не да търси собствените си егоистични стремежи. Удовлетворението трябва да идва от себеотдаването, а разумът и волята трябва да направляват личността според принципите на закона на любовта – 10-те Божии заповеди.

С Грехопадението тази хармонична цялост се разстройва. Център на личността става собственото Аз с неговите егоистични желания и стремежи. Липсата на поддържаща сила отвън (загубата на връзката с Бога) е условие за преобръщане структурата на личността. Сега вече основна роля играят инстинктите, желанията, нагоните. Можем донякъде да твърдим, че Фройдовата концепция за инстинктите и нагоните като движеща сила на личността, е сходна със структурата на личността след Грехопадението.

Йорданка Дейчева, психолог

Клуб психология и здраве – Плевен; ydeicheva@facebible.bg