Пуста ли е Вселената? В книгата на Йов четем: “Прострял е Той север над празнотата, окачил е земята на нищо.” /Йов 26:7/ Това звучи така:”Вселената е тъмна и пуста и Земята свободно се рее в нея.” Това твърдение изглежда невярно и през 21 век. Наистина ли Вселената е пуста? Само Млечния път, в който се намира нашата Земя, ваброява близо 200милиарда звезди. Това прави 2,8×10 на 39 степен, тона. В 1 куб.cm въздух има 27×10 на 18 степен молекули. Излиза, че материята на Млечвия път е около 7×10 на 18 степен пъти по разредена. “Андромеда”, най- близката галактика до Млечния път се намира 2,25 милиона светлинни години/1 св. год е разстоянието, което изминава светлината, движейки се със скорост 300 km/s /. РАЗДЕЛЯ ГИ ПРАЗНОТА. Библейското твърдение е точво. От космическите изследвания е известно, че извън Земята цари мрак. На кого е било известно това в библейските времена?

За нашите праотци Вселената е била тъмна, въпреки слънчевата светлина. Но на Земята е светло защото тя е обгърната от атмосфера, която разпръсва равномерно слънчевата светлина. Ако липсваше атмосфера, щяхме да виждаме само едно светло петно в мрака – Слънцето. А всичко останало -черно. За астронавтите, от Луната, Земята се вижда като синя перла на черен фон. В книгата на Исая пише: “Аз обличам небето с мрак.”/Исая50:3/ Да предположим, че Земята се намира между галактиката “Андромеда” и Млечния път. Тогава бихме ги виждали като малки точки. Нямаше да различаваме отделни звезди. Само с огромни телескопи ще наблюдаваме другите галактики. Всичките съзвездия, които виждаме с невъоръжено око са част от Млечния път, с изключение на “Магелановите облаци” и ” Андромеда”. В това се откроява особеното разположение на Земята в Космоса: тъй като тя се намира в галактиката, ние виждаме звездното небе през ноща; тъй ката сме “близо” до Слънцето, имаме източник на светлина; благодарение на земната атмосфера имаме равномерна осветеност през деня. Но във Вселената цари абсолютен мрак. Какво държи Земята в космическото пространство?? Твъдението в книгата на Йов, че Земята е “…окачена на нищо…” е изразено математически от немския астроном Йохан Кеплер(1571- 1630) в така наречените закони на Кеплер и от английския учен Исак Нютон (1643-1727) в закона за всеобщото привличане.

В древността се е смятало за невъзможно огромната Земя да се рее в пространството. И в този случай Библията изпреварва науката, описвайки действителността.