ПЪРВИТЕ ЕВАНГЕЛИЗАТОРИ – ЧАСТ 1

“И като свика дванадесетте, даде им сила и власт над всички бесове, и да изцеляват болести. И изпрати ги да проповядват Божието царство и да изцеляват болните.
И каза им: Не вземайте нищо за път, ни тояга, ни торба ни хляб, ни пари, нито да имате по две ризи. И в която къща влезете там седете, и от там тръгвайте на път.И ако някои не ви приемат, когато излизате от оня град отърсете и праха от нозете си за свидетелство против тях. И те тръгнаха и отиваха по селата и проповядваха благовестието и изцеляваха на всякъде.” – (Лука 9:1-6)
———————————————————————–
Апостолите бяха членове на семейството на Исус и Го придружаваха, докато Той пътуваше пеша из Галилея. Те споделяха с Него трудностите и несгодите. Слушаха проповедите Му, вървяха и разговаряха с Божия Син и от всекидневното Му наставление се научиха как да работят за облагородяване на човечеството. Когато Исус помагаше на големите множества, насъбрали се около Него, учениците присъстваха, нетърпеливи да изпълняват поръченията и да облекчават труда Му. Те помагаха, като поставяха ред сред хората, докарваха болните при Спасителя и утешаваха всички присъстващи. Наблюдаваха кои от слушателите проявяват интерес, обясняваха им Писанието и по различни начини работеха за духовното им израстване. Проповядваха това, което бяха научили от Исус, и с всеки изминал ден придобиваха по-голям опит. Но се нуждаеха и от опит за работа сами. Все още им бяха необходими много наставления, голямо търпение и любезност. Сега, докато все още бе с тях, за да им посочва грешките, да им дава съвети и да ги поправя, Спасителят реши да ги изпрати като Свои представители. Докато бяха с Исус, учениците често се объркваха от ученията на свещениците и фарисеите, но винаги Му разказваха за трудностите си. Той им бе представил истините от Писанието, сравнявайки ги с преданията. По този начин бе укрепил доверието им в Божието слово и до голяма степен ги бе освободил от страха им от равините и от обвързаността с преданията. При подготовката на учениците примерът на живота на Спасителя бе много по-ефикасен от едно обикновено доктринално обучение. Когато не бяха с Него, те си спомняха за всеки Негов поглед, израз или дума. Често при спор с противници на евангелието повтаряха думите Му и се радваха неудържимо, виждайки въздействието им върху народа. След като извика дванадесетте, Исус им нареди да тръгнат двама по двама по градове и села. Никой не бе изпратен сам, а брат с брат и приятел с приятел. Така те можеха да си помагат един на друг, да се насърчават, да се съветват и да се молят заедно, като силата на единия допълваше слабостта на другия. По същия начин след време Исус изпрати и седемдесетте. Целта на Спасителя бе вестителите на евангелието да бъдат свързани така помежду си. В наше време евангелизаторската дейност би била далеч по-успешна, ако следвахме този принцип. Вестта на учениците бе същата като тази на Йоан Кръстител и на самия Христос: “Небесното царство наближи.” Те не трябваше да спорят с хората дали Исус от Назарет е Месия, а в Негово име да вършат същите дела на милосърдие, каквито Той бе вършил. Исус им нареди: “Болни изцелявайте, прокажени очиствайте, мъртви възкресявайте, бесове изгонвайте; даром сте приели, даром давайте.” По време на Своята дейност Исус отделяше повече време за лекуване на болни, отколкото за проповядване. Чудесата, които вършеше, свидетелстваха за истинността на думите Му, че е дошъл не да унищожава, а да спасява. Правдата Му Го предхождаше и Божията слава бе наградата Му. Където и да отидеше, новините за милосърдието на Исус стигаха преди Него. Там, откъдето бе минал, хората, получили милост от Спасителя, се радваха на здраве и използваха новополучената си сила. Около тях се събираха тълпи, за да чуят от устните им за делата, извършени от Господа. Гласът Му бе първият звук, който мнозина чуваха; лицето Му бе първото нещо, което някои виждаха. Защо в такъв случай да не обичат Исус и да не Го хвалят? Минавайки през градове и села, Исус бе като поток от жизнена сила, който разпръсква по пътя си живот и радост.