ПЪРВИТЕ ЕВАНГЕЛИЗАТОРИ – ЧАСТ 2

Христовите последователи трябва да работят така, както Той работеше. Ние трябва да храним гладните, да обличаме голите и да утешаваме страдащите и наскърбените. Необходимо е да помагаме на унилите и да вдъхваме надежда на отчаяните. Така и за нас ще се изпълни обещанието: “Правдата ти ще върви пред тебе и славата Господня ще ти бъде задна стража” (Исая 58:8). Христовата любов, изразена чрез всеотдайно служене, е по-ефикасно средство за оправяне на злодея, отколкото съдебното наказание. Съдът е необходим, за да всява страх у закононарушителите, но любещият мисионер може да направи много повече. Често сърцето се закоравява от укорите, но то може да се смекчи от Христовата любов. Мисионерът може да облекчава не само физическото страдание, но и да заведе грешника при великия Лекар, Който е в състояние да очисти душата от проказата на греха. Бог е наредил така, че болните, нещастните, завладените от нечисти духове да чуят гласа Му чрез Неговите служители. Той иска чрез човешки посредници да бъде такъв Утешител, какъвто светът не познава. По време на първата си мисионерска обиколка учениците трябваше да ходят само при “изгубените овце от израилевия дом”. Ако бяха започнали да проповядват евангелието на езичниците и самаряните, биха загубили влиянието си сред евреите. Като възбудят предразсъдъците на евреите, учениците биха се впуснали в борба, която би ги обезсърчила още от самото начало на дейността им. Дори апостолите трудно разбираха, че евангелието трябва да бъде занесено на всички народи. Докато самите те не осъзнаеха тази истина, нямаше да бъдат подготвени за работа сред езичниците. Ако евреите приемеха евангелието, Бог би ги направил Свои вестители сред езичниците. Затова първо те трябваше да чуят вестта. Навсякъде по местата, където работеше Исус, души осъзнаваха своята нужда и започваха да гладуват и жадуват за истината. Бе дошло време вестта за Неговата любов да се изпрати на тези копнеещи сърца. Учениците трябваше да отидат при всички тях като Исусови представители. Така вярващите щяха да започнат да ги приемат за определени от Бога учители и след заминаването на Спасителя те нямаше да останат без наставници. По време на тази първа обиколка учениците трябваше да ходят само там, където Исус вече е бил преди тях и Си е спечелил приятели. Подготовката им за пътуването трябваше да бъде възможно най-скромна. Нищо не трябваше да отклонява вниманието им от тяхното велико дело или по някакъв начин да предизвика противопоставяне и да затвори вратата за по-нататъшни действия. Те не трябваше да се обличат като религиозни учители, нито пък да използват облекло, което да ги прави по-различни от обикновените селяни. Не бе необходимо да влизат в синагогите и да събират хората на публична служба; усилията им трябваше да бъдат насочени в дейност по домовете. Учениците не трябваше да губят време в ненужни поздрави или да ходят от дом на дом, за да намерят подслон. Навсякъде трябваше да приемат гостоприемството на достойните хора – на тези, които биха ги посрещнали така сърдечно, сякаш посрещат самия Христос. Трябваше да влизат в къщата с хубавия поздрав “Мир на тоя дом” (Лука 10:5), който би бил благословен чрез техните молитви, песни на възхвала и четене на писанията в семеен кръг. Тези ученици трябваше да станат вестители на истината и да направят приготовления за идването на своя Учител. Вестта, която се налагаше да занесат, бе словото на вечния живот и участта на хората зависеше от това, дали ще я приемат или отхвърлят. За да покаже на народа колко важна е тази вест, Исус нареди на Своите ученици: “И ако някой не ви приеме, нито послуша думите ви, когато излизате от дома му или от онзи град, отърсете праха от нозете си. Истина ви казвам, по-леко ще бъде наказанието на содомската и гоморската земя в съдния ден, отколкото на онзи град.” Сега очите на Спасителя проникват в бъдещето. Той вижда огромното мисионерско поле, в което след смъртта Му учениците трябва да бъдат Негови свидетели. Пророческият Му поглед обхваща дейността на Неговите служители през всички векове до Второто пришествие. Той показва на Своите последователи борбите, които ще преживеят; разкрива им естеството и плана на битката; отваря им очите за опасностите, с които ще се сблъскат, и за себеотрицанието, от което ще се нуждаят. Исус изисква от тях да си направят сметка, за да не бъдат изненадани от врага. Тяхната борба не се води срещу плът и кръв, а “срещу началствата, срещу властите, срещу духовните сили на нечестието в небесните места” (Еф. 6:12). Те ще се борят със свръхестествени сили, но ще им бъде осигурена и свръхестествена подкрепа. Всички небесни същества са в тази армия. Сред техните редици обаче има и нещо повече от ангели. Светият Дух, представител на Предводителя на Божието войнство, слиза, за да ръководи битката. Нашите слабости може да са много, греховете и грешките ни да са страшни, но Божията благодат е за всеки, който я търси с разкаяние. Силата на Всемогъщия е дадена на разположение на тези, които се уповават на Бога.