“Ето, Аз ви изпращам като овце посред вълци – каза Исус, – бъдете, прочее, разумни като змиите и незлобиви като гълъбите.” Христос не скри нито една дума от истината, а винаги говореше за нея с любов. Той проявяваше изключителна тактичност, съсредоточеност и любезно внимание в общуването Си с хората. Никога не бе груб, никога не изрече строг укор без нужда, никога не нарани чувствителна душа. Исус не порицаваше човешката слабост. Той безстрашно изобличаваше лицемерието, неверието и беззаконието, но гласът Му трептеше от мъка, докато произнасяше унищожителните Си укори. Исус заплака за това, че Ерусалим, градът, който обичаше, отказа да приеме Него – Пътя, Истината и Живота. Хората го отхвърлиха, но Той се отнесе към тях със съчувствие и нежност и изпита толкова дълбока скръб, че сърцето Му се съкруши. Всяка душа бе скъпоценна за Него. Макар че се държеше с Божествено достойнство, Исус се прекланяше с най-нежно внимание пред всеки член на Божието семейство. Във всички хора Той виждаше паднали души, които трябва да спаси чрез Своята мисия. Христовите служители не бива да действат под диктата на естествените си склонности. За тях е важно да имат близост с Бога, за да не би, когато са провокирани, себелюбието да се надигне и те да излеят поток от неподходящи думи – думи, които не са като росата или като тихия дъждец, който освежава съхнещите растения. Сатана иска от тях да направят точно това, защото такива са и неговите методи. Змеят е този, който е разгневен; духът на Сатана се разкрива в гнева и в обвинителните думи. Но Божиите служители трябва да бъдат и Божии представители. Бог иска от тях да предават само в небесна атмосфера истината, която носи Неговия образ и печат. Силата, чрез която трябва да побеждават злото, е силата на Христос. Тяхната мощ е Христовата слава. Необходимо е погледът им да бъде съсредоточен в Неговата духовна красота. Едва тогава ще могат да представят евангелието с тактичност и любезност, които идват от Бога. Душата, която остава спокойна дори когато я провокират, говори в полза на истината по-убедително и от най-мощното доказателство. Тези, които влизат в борба с противниците на истината, се сблъскват не само с хора, но и със Сатана и неговите посредници. Нека помнят думите на Спасителя: “Ето, Аз ви изпращам като агнета посред вълци” (Лука 10:3). Нека се опрат на Божията любов и духът им ще остане спокоен дори когато ги обиждат. Господ ще ги облече в Божествени доспехи. Неговият Свет Дух ще повлияе на ума и сърцето, така че в гласовете им да не се промъкнат нотки на вълчи вой. Продължавайки наставленията Си към учениците, Исус заяви: “Пазете се от човеците.” Те не трябваше да се доверяват напълно на тези, които не познават Бога, и да им разкриват своите планове, защото по такъв начин биха дали предимство на сатанинските агенти. Човешките намерения често се противопоставят на Божиите планове. Тези, които строят Господния храм, трябва да строят според образеца, показан им на планината – Божието подобие. Бог е позор-н и евангелието – предадено, когато Неговите служители разчитат на съветите на хора, които не са ръководени от Светия Дух. Светската мъдрост е глупост пред Бога. Хората, които разчитат на нея, ще сгрешат със сигурност. “Ще ви предават на събори- Да! И пред управители и царе ще ви извеждат поради Мене, за да свидетелствате на тях и на народите.” (Матей 10:17,18). Гоненията ще предизвикат разпространяване на светлината. Христовите служители ще бъдат изправяни пред великите хора на света, които иначе никога не биха могли да чуят евангелието. Истината е била представяна в изопачен вид пред тези хора. Те са слушали фалшиви обвинения за вярата на Христовите ученици. Често единственият начин да научат за истинския – характер е свидетелството на тези, които са изправени на съд заради своята вяра. По време на разпит от тях искат отговори и съдиите слушат свидетелството им. Благодатта на Бога ще бъде дадена на Неговите служители, за да се справят с положението. Исус казва: “В същия час ще ви се даде какво да говорите. Защото не сте вие, които говорите, но Духът на Отца ви, Който говори чрез вас.” Когато Духът на Бога просветлява умовете на Неговите служители, истината ще бъде представяна в своята Божествена сила и ценност. Хората, които отхвърлят истината, ще започнат да обвиняват и потискат учениците. Но заплашени от материални загуби, страдания и дори смърт, Господните деца трябва да разкриват смирението на своя небесен Учител. Така ще се види разликата между сатанинските посредници и Христовите представители. Спасителят ще бъде прославен пред управниците и пред народа.