Дори едно-единствено врабче не пада на земята без знанието на Отец. Заради омразата си към Бога Сатана ненавижда всяко нещо, за което Спасителят се грижи. Той се стреми да омърси Божието творение и се радва, когато унищожава дори безсловесните създания. Само чрез Божията закрила и грижа птиците са запазени, за да ни радват с веселите си песни. Бог не забравя и врабчето. “Не бойте се, прочее, вие сте много по-скъпи от врабчетата.” Исус продължава: “Както вие Ме изповядвате пред хората, така и Аз ще ви изповядам пред Бога и пред святите ангели. Вие трябва да бъдете Моите свидетели на земята, проводници, чрез които благодатта Ми да потече за излекуване на света. Аз ще бъда вашият представител на небето. Отец не забелязва опетнения ви характер, а ви вижда облечени в Моето съвършенство. Аз Съм посредникът, чрез когото небесните благословения ще ви бъдат дадени. Всеки, който Ме изповяда, като участва в жертвата Ми за изгубените, ще бъде изповядан като участник в славата и радостта на изкупените.” Този, който изповядва Христос, трябва да Го притежава дълбоко в сърцето си. Той не може да предава на другите това, което не е получил. Учениците биха могли да говорят свободно по доктринални въпроси, биха могли да повтарят думите на самия Христос, но ако не притежаваха Христоподобно смирение и любов, всъщност не Го изповядваха. Човек с дух, противоположен на Христовия дух, би се отрекъл от Него независимо от изповеданието си. Хората могат да отричат Христос чрез зли думи, глупави разговори, неистинни и нелюбезни изрази. Те могат да Го отричат, като се приспособяват към света, като се държат непочтено, обичат собствените си мнения, оправдават себелюбието си, подхранват съмнение, създават неприятности и живеят в тъмнина. Във всички подобни ситуации те заявяват, че Христос не е с тях. “Но всеки, който се отрече от Мене пред човеците – каза Исус, – ще се отрека и Аз от него пред Отца Си, Който е на небесата.” Исус препоръча на Своите ученици да не се надяват, че враждебността на света към евангелието ще бъде преодоляна и след време противопоставянето ще бъде прекратено. Той заяви: “Не дойдох да поставя мир, а нож.” Тази борба не е предизвикана от евангелието, а е резултат от враждебността към него. От всички видове гонения най-трудно се понася домашната нетърпимост, отчуждаването на най-скъпи земни приятели. Но Исус предупреди: “Който люби баща или майка повече от Мене, не е достоен за Мене; и който люби син или дъщеря повече от Мене, не е достоен за Мене.” Мисията на Христовите служители е висока чест и свято поръчение. “Който приема вас – каза Исус, – Мене приема, и който приема Мене, приема Този, Който Ме е пратил.” Нито едно дело на милосърдие спрямо някой човек в името на Христос няма да остане непризнато и невъзнаградено. Със същата нежност Той включва в Божието семейство слабите и нищите: “Който напои един от тях скромните (тези, които са като деца в своята вяра и познание за Христос) само с една чаша студена вода в името на ученик, истина ви казвам, никак няма да изгуби наградата си.” Така Спасителят завърши Своите наставления. В името на Христос дванадесетте избрани тръгнаха подобно на Него “да благовестяват на сиромасите-, да прогласят освобождение на пленниците и прогледване на слепите, да пуснат на свобода угнетените, да прогласят благоприятната Господня година” (Лука 4:18,19).