ПЪРВИЯТ ПЛОД

“Но сега Христос е бил възкресен, първият плод на починалите.”

1Коринтяни 15:20

Интригуващото название “първият плод” е наситено с духовно и теологично значение. То е вдъхва на надежда, вест към Бокия народ, че смъртта съвсем не е еднопосочен билет към забравата. Названието има своите корени в древната еврейска церемония на “първия плод”. Фермерът е трябвало да донесе такъв от ечемичената реколта на свещеника в храма, той е трябвало да ro развее пред Бога като залог и уверение за изобилна реколта, която скоро е узряла да бъде пожъната. Това е бил радостен случай, защото е давал уверение за голямо плодородие. Аналогията на първия плод е пълна. Не е случайно съвпадение фактът, че Христос възкръсна от мъртвите в самия ден, когато развеният сноп беше представен, в храма (вж. Лука 23:56, 24:1). Точно както първият плод беше обет и уверение за жетвата на последната реколта така възкресението на Христос стана гаранция, че спасените от всички векове ще бъдат възкресени за безсмъртие (1 Коринтяни 15:53).