РАДОСТТА В ПОСЛУШАНИЕТО

„И ще се наслаждавам в Твоите заповеди, Които възлюбих” Пс. 119:47

Господ е определил всяка душа, която се покорява на Словото Му да има Неговата радост, Неговия мир, Неговата непрекъсната поддържаща сила. Такива мъже и жени са доведени винаги близо до Него, не само когато коленичат пред Него в молитва, но когато изпълняват задълженията си в живота. Приготвил е за тях пребъдващо място със Себе Си, където животът е чист от всяка неприличност, всяка нелюбезност. Чрез това непрекъснато общение с Него, те са направени Негови сътрудници в тяхната работа през целия им живот.

Когато Христос пребъдва в сърцето, душата ще бъде така изпълнена с Неговата любов, с радостта от общението с Него, че ще остава прилепнала към Него, и в съзерцаване на Него, его-то ще бъде забравено. Любовта към Христос ще бъде извор на действие. Тези, които чувстват принуждаващата Божия любов, не питат колко ще им бъде дадено, за да посрещнат изискванията на Бога, не питат за най-ниския стандарт, но се стремят към съвършено съобразяване с волята на техния Изкупител. С искрено желание принасят плод във всичко и проявяват интерес, пропорционален на ценността на целта, която преследват. Такъв смирен, възприемчив дух е приемлив пред Бога. Това, което дава на молитвата превъзходство е, четя произлиза от живо, покорно сърце.