РАЗВАЛЕНАТА КАРТИНА

 

Английският художник Джеймс Торнхил уча­ствал в реставрацията на купола на църквата Св. Павел. След като завършил основната част от работата си, той отстъпил назад, за да огледа отдалеч труда си. При това не забелязал как стигнал до ръба на скелето, което било издигнато за случая, и имало реална опасност да падне от голяма височина и да не оцелее. Един от сътрудниците му оце­нил опасната на ситуация и бързо грабнал четката с боята и я хвърлил върху стенописа. Тогава художникът се втурнал разгне­вен да предпази творбата си, а сътрудникът му възкликнал: „Сла­ва Богу, че спасих художника!” – макар при това да пострадал стенописът. В този момент Торнхил осъзнал опасността, в която преди това се намирал и благодарил на своя сътрудник, че му спасил живота.

Често Бог постъпва по същия начин и с нас. Той разбива пла­новете ни, когато те ни водят към погибел. Не протестираме ли в подобни ситуации и ние спрямо Бога? Често могат да се чуя думите: „Как може любящият Бог да допусне това?” или „Защо аз страдам така, а другите си живеят добре?” Тези въпроси пока­зват липсата на лично познаване на Бога. Да, Бог е любов. Вси­чки събития в нашия живот, дори най-трагичните, се явяват част от божествения план за спасението на душата ни от вечна поги­бел. Той не желае грешникът да погине, а да се покае и да има вечен живот. Всички изпитания водят към една цел – към покая­ние и вечно спасение.

 

„Ето, излезе за моя мир гдето имах го­ляма горест.“ Исая 38:17