РАЗВАЛЕНАТА КАРТИНА
Английският художник Джеймс Торнхил участвал в реставрацията на купола на църквата Св. Павел. След като завършил основната част от работата си, той отстъпил назад, за да огледа отдалеч труда си. При това не забелязал как стигнал до ръба на скелето, което било издигнато за случая, и имало реална опасност да падне от голяма височина и да не оцелее. Един от сътрудниците му оценил опасната на ситуация и бързо грабнал четката с боята и я хвърлил върху стенописа. Тогава художникът се втурнал разгневен да предпази творбата си, а сътрудникът му възкликнал: „Слава Богу, че спасих художника!” – макар при това да пострадал стенописът. В този момент Торнхил осъзнал опасността, в която преди това се намирал и благодарил на своя сътрудник, че му спасил живота.
Често Бог постъпва по същия начин и с нас. Той разбива плановете ни, когато те ни водят към погибел. Не протестираме ли в подобни ситуации и ние спрямо Бога? Често могат да се чуя думите: „Как може любящият Бог да допусне това?” или „Защо аз страдам така, а другите си живеят добре?” Тези въпроси показват липсата на лично познаване на Бога. Да, Бог е любов. Всички събития в нашия живот, дори най-трагичните, се явяват част от божествения план за спасението на душата ни от вечна погибел. Той не желае грешникът да погине, а да се покае и да има вечен живот. Всички изпитания водят към една цел – към покаяние и вечно спасение.
„Ето, излезе за моя мир гдето имах голяма горест.“ Исая 38:17