– Влез – каза Бог – Разбрах, че искаш да говориш с мен.
– Ако имаш време – отвърнах.
Бог се усмихна и ми рече:
– Моето време е Вечността, стига ми за всичко. Какво искаш да знаеш?
– Какво най-много те удивлява у хората?
Бог отговорил:
* че толкова бързо им дотяга детството. Бързат да пораснат, а след това мечтаят отново да бъдат деца;
* че жертват здравето си, за да спечелят пари, а после ги харчат, за да го оправят;
* че се взират със страх в бъдещето, а забравят за настоящето. Така не живеят нито в бъдещето, нито в настоящето;
* че живеят, сякаш никога няма да умрат и умират, сякаш никога не са живели.
Бог взе ръцете ми в своите. Помълчахме малко, а после аз попитах:
– Кои са уроците, които ти, като родител, би искал да предадеш на своите деца?
Бог се усмихна и отвърна:
* че не могат да накарат никого на този свят да ги обича. Могат само да се оставят да бъдат обичани;
* че не е важно какво имат в живота си, а кого имат в живота си;
* че няма нужда да се сравняват с другите. Всеки ще бъде съден според делата си, а не според греховете на останалите;
* че богат е не онзи, който има най-много, а който се нуждае от най-малко;
*че само за секунди можем да нараним дълбоко някого, когото обичаме, а ще са ни нужни години, за да го излекуваме;
* че трябва да се научат да прощават, като го правят често;
* че парите могат да купят всичко освен щастие;
* че двама души могат да гледат едно и също нещо и да го виждат по съвсем различен начин;
* че добрият приятел е онзи, който знае всичко за теб и въпреки това те обича;
* че по-важно от това да получиш прошка от другите, е да можеш да простиш сам на себе си.
Поседях така, радвайки се на момента. Благодарих Му за отделеното време, за всичко, което е направил за мен и семейството ми, а той отговори:
– На твое разположение съм. Трябва само да ме попиташ. Аз ще ти отговоря.