По времето, когато това се случи бях учителка. Моята приятелка Ана и аз обикновено се срещахме след занятията, за да се молим заедно. В деня след бурята Ана ме попита: “Как се прибра вчера при този проливен дъжд?” Когато й разказах това, което преживях, тя възкликна: “Не мисля, че имаме право да се молим за такива неща. Аз считам, че трябва да се молим само за духовните си нужди”. Отговорих й, че се моля и за най-малките неща в живота си. Щом Бог се интересува от всеки косъм на главата ми, аз съм сигурна, че е заинтересован от всяко нещо, което ме засяга, колкото и малко да е то.

Когато учебната година приключи, аз се прибрах у дома за лятната ваканция. Това беше време на Голямата депресия. Работех като учител в християнско училище и заплащането беше по понятни причини оскъдно. Моята майка постави пред мен проблем, който отново даваше възможност на Бога да отговори на обикновена житейска молитва. Мама каза: “Този трансперант не може да се задържи спуснат. Няколко пъти го развивах и навивах, но напразно. Да видим как ще се справиш с това?” Собственоръчно навих и развих щората, но и аз не можах да я накарам да проработи. Затова се помолих: “Господи, Ти знаеш, че ако купим една нова щора, ще бъдем принудени да вземем четири нови щори. Всички те са напълно износени. Ти знаеш, че не можем да си позволим да ги подменим всичките. Моля те, помогни ми”.

След това навих проблемната щора още веднъж и… тя проработи – задържа се спусната. След като казах моето “Благодаря на Бога” в молитва, се усмихнах, мислейки, какво ли ще каже Ана за тази молитва за една щора.

На следващия ден се опитвах да окося ливадата пред дома ни, но нашата стара ръчна косачка, само се плъзгаше върху тревата. Така че отново се помолих за “недуховен” проблем: “Моля те, Татко, изпрати ми калайджия из зад ъгъла да ми наточи острието на косачката”. Не бях виждала калайджия от дете и не знаех дали въобще някой още упражнява този занаят.

Щом като казах моето “Амин”, чух звук от звънче и калайджията се появи иззад ъгъла, бутайки малката си кола.

“Можеш ли да наточиш острието на тази стара косачка” – попитах го аз.

“Разбира се, дори ще ви покажа, колко добре работи”, отвърна той.   След това той не само наточи остриетата, но и окоси цялата ливада. Отново се подсмихнах. Какво ли ще каже Ана за тази молитва.