За много животни, обитаващи моретата, зрението е изключително важно за лова и отбраната. Поради това повечето водни животни са снабдени с перфектно проектирани за под вода очи.

Под водата, с увеличаване на дълбочината и особено след 30 метра, способността да виждаш става все повече и повече ограничена. Организмите, живеещи на тази дълбочина, обаче имат очи, сътворени според предоставените им условия.

Морските животни обратно на сухоземните притежават сферични лещи в съвършено съответствие с  плътността на водата, която обитават. Сравнени с големите елипсовидни очи на сухоземните животни, тази сферична структура е по-полезна за зрението под вода, тя е настроена така, че да вижда предметите отблизо. Когато един предмет, намиращ се на голямо разстояние, бъде забелязан, цялата лещна система се избутва назад с помощта на специален мускулен механизъм, намиращ се в окото.

Една друга причина очите на рибата да бъдат сферични е пречупването на светлината във водата. Тъй като окото е пълно с течност с почти същата плътност като тази на водата, то въпреки че един образувал се отвън образ се отразява в окото, не се получава никакво пречупване. В резултат на това очната леща напълно фокусира образа на външния предмет върху ретината и рибите, обратно на хората, виждат много ясно във водата. Някои животни като октопода имат доста големи очи, за да компенсират слабата светлина в морските дълбини. Под 300 метра рибите с големи очи имат нужда да доловят блещукането на заобикалящите ги организми, за да ги забележат. Нещо повече – те трябва да бъдат чувствителни към бледата синя светлина, навлизаща във водата. Поради тази причина в ретината на очите им има много на брой чувствителни сини клетки.

Както става ясно от този пример, всяко живо същество има характерни за себе си очи – специално проектирани, за да задоволят определените им потребности. Този факт доказва, че всички те са сътворени по начина, по който трябва да бъдат, от Творец, който има необятно знание, разум и сила.