РАЗМЕРЪТ Е ВАЖЕН

еИма голяма разлика между това колко малки можем да направим частиците храна при дъвчене и колко малки стават те при смилане в мелница. Захапката на зъбите ни и разбъркването в стомаха намаляват размера на всичко, което консумираме, под около два милиметра, преди да навлезе в тънкото черво. Това може да изглежда малко, но една двумилиметрова частица пшеница би съдържала около 10 000 растителни клетки, пълни със скорбяла, от които само около 3 800 по повърхността ще бъдат разкъсани. Така в тази частица от зърно ще останат 68 процента скорбяла, затворени в несмилаеми клетъчни стени. Нашите ензими, които се хранят със скорбяла, могат да проникнат през тези стени и да се доберат до част от скорбялата вътре, но въпреки това за нашия микробиом (добрите бактерии в червата ни) ще остане изобилна плячка. От друга страна , частиците на брашното могат да бъдат сто пъти по-малки, по-малки дори от размера на самите клетки, така че почти всички могат да бъдат разкъсани и твърде рано да изпразнят съдържанието си, като оставят чревната ни флора на сухо.

Същото важи за ядките и за маслата от ядки. Дори в една мъничка двумилиметрова частица от ядка има повече от триста хиляди богати на масло клетки, по-малко от 10 процента от които по повърхността биват разкъсани за ранно усвояване. Остатъкът представлява истински рог на изобилието, за който е доказано, че стимулира растежа на чревната ни флора. Това обяснява защо, ако храните хора с бадеми, може да промените техния микробиом към по-добро. Храненето на хора със същото количество бадемово масло очевидно не оказва пребиотично влияние.

,,Можем без диети“  д-р Майкъл Грегър

За повече информация посетете нашия сайт: http://http://facebible.bg/