За обикновеният научен работник, в суетата отдавна забравил да се замисля над вечните въпроси, новите резултати, появили се през последните 15-20 години, се оказаха изненада. Освен това за мнозина тази изненада се оказа неприятна.

Работата е в това, че новата ситуация в науката поставя човека пред нравствен избор. Или да приеме аргументите на здравия смисъл с неизбежно произтичащите последствия – да живее по Божиите заповеди и да изпълнява Неговата воля. Или да си даде вид, че нищо не се е случило, чакайки допълнителни уточнения, които, може би, ще му върнат загубената опора под краката. В действителност става нещо, което не се поддава на разумно обяснение.

Сега в най- високите научни кръгове се смята, че традиционния научен метод се е изчерпал, и за да продължи опознаването на природата,  следва да се усвоят нови “канали” за набиране на информация.  Формира се извъредно многозначителна ситуация. Науката е навлязла в зряла възраст, натрупала е рационални методи в опознаването на цял масив от системни, фундаментални знания за природата. Продължителната, честна и прилежна работа на много поколения учени накрая вече принася добри плодове.

Но именно сега, когато от несвойствена и натрапена на науката отвън роля на противник се появява вярата, настъпва съзнателен отказ от рационалната логика. Последната се заменя от теософията с нейната мътна ирационалност и болезнена фантазия, нямаща под себе си никакви реални основания.

Съществува така наречената брюкселска научна школа, с нейната деструктивна роля. Нейният основополагащ тезис носи откровено богопротивен характер: “хаоса е причината за порядъка, той носи в себе свойствата на организиращото начало”. Или, с други думи, “хаос твори реда” сам без никаква странична помощ. Този светогледен постулат се основава на невярната интерпретация на някои физически експерименти, опровергана неотдавна.