РАЗПИЛЯНАТА ПЕРУШИНА

Двама мъже в продължение на много години били близки приятели. Но след време отношенията им започнали да се влошават и приятелството им се превърнало във враждебност. Причината била в непредпазливото говорене на по-младия от тях, който с думите си компроментирал и злепоставял своя приятел. По-възрастният страдал от това, най-вече защото хората започнали да си променят отношението към него, да се съмняват в неговата честност, да го подозират в скрити подбуди и да не му дават работа.

Преживявайки всичко това, човекът се разболял и ден след ден здравето му все повече се влошавало. Дошъл и моментът, когато лекарите му казали, че наближава краят му. Като чул това, неверният приятел се стреснал и съжалил дълбоко за поведението си. Решил да отиде и да поиска прошка от умиращия. Отишъл в неговия дом и когато двамата останали насаме, той се приближил до леглото и казал с просълзени очи:

– Много съм виновен пред теб. Ще можеш ли да ми простиш?

– Да, приятелю, прощавам ти от все сърце – отговорил болният.

Тогава по-младият казал:

– Да знаеш, ще положа всички усилия да поправя вредата, която ти нанесох, като разпространявах необмислено слухове за теб. Кажи, има ли нещо, което искаш да направя за теб?

– Да, искам да те помоля да направиш две неща за мен. Вземи тази възглавница, иди на балкона, отвори калъфа и изтърси перушината на двора.

По-младият се изненадал от странното желание, но направил всичко точно според заръката. Отишъл на балкона, изтърсил перушината и вятърът я разнесъл наоколо. Тогава се върнал при болния с празния калъф и му казал:

– Не разбирам защо поиска това от мен, но го направих. А кое е другото, за което искаш да ме помолиш?

– Бих искал сега да идеш на двора и да събереш обратно перушината във възглавницата.

Изуменият приятел трябвало да научи един много важен урок за вредата от думите, които непредпазливо изпускаме.