Веднъж учител попитал своите ученици:
– Защо, когато хората се сърдят, си викат?
– Защото губят спокойствие – отговорил един.
– Но защо трябва да се вика като човека е близо до теб? – попитал учителя. – Не е ли по-добре да си говорим тихо? Защо трябва да викаме, щом сме сърдити?

Учениците предлагали своите отговори, но нито един не удовлетворил учителя. Най-накрая той казал:
– Когато хората са недоволни един от друг и се сърдят, сърцата се отдалечават. За да скъсят разстоянието и да се чуят един друг се налага да викат. Колкото повече се сърдят, толкова по-силно викат. А какво става, когато хората се влюбват? Те не викат, напротив, говорят тихо, защото техните сърца са много близко. А когато се влюбят, още по-силно, какво става? – продължил учителя. – Те не говорят – шептят си и докосват още по-близо своята любов.
Накрая спират дори да шептят. Те се гледат един друг и се разбират без думи.
Това става, когато двама се обичат.

Когато спорите не позволявайте сърцата ви да се отдалечават едно от друго, не казвайте думи, които още повече ще увеличат разстоянието между вас, защото може да дойде ден, когато разстоянието може да стане толкова голямо, че няма да можете да намерите пътя обратно.