РАЗУМНИ ИЛИ НЕРАЗУМНИ?
„Тогава небесното царство ще се оприличи на десет девици, които взеха светилниците си и излязоха да посрещнат младоженеца. А от тях пет бяха неразумни и пет разумни“ (Мат. 25:1, 2).
Не трябва да се успокояваме, че като сме църковни членове, ще сме спасени, докато не даваме никакво свидетелство, че се променяме по Христовия образ, докато клоним към старите си навици и тъчем своята нишка с конците на светски идеи и обичаи.
Десетте девици бдят през нощта на земната история. Всички изповядват, че са християни. Всички имат име, светилник; всички претендират, че служат на Бога. Всички очевидно бдят за Неговата поява. Но пет Го желаят, а другите пет ще бъдат изненадани неподготвени вън от празничната зала.
Ние, всеки един от нас спада или към разумните, или към неразумните девици. Мнозина няма да останат при нозете на Исус, за да Го опознаят. Те нямат представа за пътищата Му, не са подготвени за идването Му. Създават фалшива представа, че Го очакват. Не са тръпнели, нито са се молили за тази вяра, която работи с любов и пречиства душата. Живели са безгрижно, чули са истината и са се съгласили с нея, но никога не са я преживели. Маслото на благодатта не подхранва светилниците им, не са приготвени да влязат на сватбената вечеря на Агнето.
Не бъдете като неразумните девици, които приеха за даденост, че Божиите обещания са за тях, но без да следват Христовите повеления. Исус ни учи, че изповедта сама по себе си е нищо. „Ако някой иска да ме следва – казва Той – нека се отрече от себе си и носи кръста си всеки ден.“
Когато издържаме изпита от Бога, ние се усъвършенстваме и очистваме; както огънят в пещта поглъща всеки примес и истинското злато на очистения характер се проявява. Тогава можем да заявим заедно с апостол Павел: „… едно правя – като забравям задното и се простирам към предното, пускам се към прицелната точка за наградата на горното от Бога призвание в Христа Исуса“.
