Широко разпространената теория за произхода и еволюцията на Вселената е моделът за Големия взрив, който гласи, че Космосът е започнал като невероятно гореща и плътна точка преди около 13,7 млрд. години.

Динамичната фаза в историята на ранната Вселена преди около 13 млрд. години носи името ера на рейонизация. През този период водородната газова мъгла на ранната Вселена се разсеяла и станала прозрачна за ултравиолетовата светлина.

„В продължение на 400 000 години след Големия взрив протоните и електроните изстинали достатъчно, за да ги свърже взаимното им привличане в атоми неутрален водород – пише Едуин Картлидж. – И фотоните, които преди се разсейвали от сблъсъците с електроните, могли свободно да пътешестват през Вселената.”

Няколкостотин години по-късно електроните се оказали отново извън атомите.

Този път разширението на Вселената достатъчно силно разреждало протоните и електроните – по такъв начин, че новите източници на енергия предотвратявали повторната им рекомбинация. „Супата от частици” била също достатъчно разредена, че повечето фотони да преминават през нея без сблъсъци с други частици. В резултат голяма част от материята във Вселената се превърнала в излъчваща светлина йонизирана плазма, каквато остава и в наши дни.