РЕВНОСТ  ЗА БОГА

 

Деян 1:12-14

„12. Тогава те се върнаха в Ерусалим от хълма наречен Елеонски, който е близо до Ерусалим, на разстояние един съботен ден път.

  1. И когато влязоха в града, качиха се в горната стая, гдето живееха Петър и Иоан, Яков и Андрей, Филип и Тома, Вартоломей и Матей, Яков Алфеев и Симон Зилот и Юда Яковов.
  2. Всички тия единодушно бяха в постоянна молитва, [и моление], с някои жени и Мария, майката на Исуса, и с братята Му.“

Бог е изкупил Своя народ и Той го пази като ценна собственост. Обкръжава го с любовта Си и го отделя напълно от света. Да стоиш в центъра на Божията любов, съвсем не означава да бъдеш бездеен и ревностен към добри дела. Очевидно Божията благодат е извършила чудни неща в живота на неговия народ. Тя е запалила един огън, който не може да бъде угасен. Божиите чада не са се променили само външно, но са преобразени до дълбочината на своето естество. Затова те са „ревностни за добри дела”. Те горят от желание да направят нещо за Бога. Ако някой се съмнява, че Божията благодат може да има такова влияние в живота на човека, той трябва да прочете в новозаветния доклад на Неговата църква и нейните ревностни за Бога членове. Дори враговете на църквата не можаха да угасят пламъка; напротив, той се разгаряше и разнасяше от страна в страна, устоявайки на най-жестоката омраза и суровото противодействие. Писано е: „Които бяха разпръснати, отиваха и проповядваха Словото.” (Деян.8:4)