Още доказателства за интелигентен замисъл: ресничките

Майкъл Бихи (професор по биохимия) показва, че ресничките представляват интерес за учените биохимици, биофизици, молекулярни биолози и дори медици. Ресничките са микроскопични,подобни на влакна структури на повърхността на някои клетки. Някои едноклетъчни се придвижват чрез една или повече реснички. Клетките с реснички се подреждат в белите дробове и ресничките се движат в унисон, “изтласквайки” чуждите частици нагоре към гърлото ни, където могат да бъдат погълнати. Мъжкият спематозоид има дълга ресничка, с която се придвижва към яйцеклетката. Ресничките са микроскопични, но това не означава, че са елементарни. Бихи ги описва по следния начин:

• Ресничката се състои от покрита с мембрана купчинка влакънца. Мемрбаната на ресничката е израстък на клетъчната мембрана, така че вътрешността на ресничката е свързана с вътрешността на самата клетка. Когато ресничката се среже напречно и отрязаният край се изследва под микроскоп, виждате около периферията девет пръчковидни структури. Те се наричат микротубули. След проучване на висококачествени фотографии на ресничката се заблезява, че всяка от деветте микротубули се сътои от два съединени кръга. Единият от кръговете се състои от 13 отделни нишки. Другият кръг, прибавен към първия, е с 10 нишки… Един протеин, наречен нексин, свързва всяка… двойна микротубула с тази до нея.

Представете си, че държите две въдици. Те представляват микротубулите в ресничката. Съвсем близо са една до друга и през чести интервали от време се свързват помежду си чрез конеца на въдицата от горе до долу (с това се представят влакънцата нексин).

Ако вдигнете едната въдица, докато другата е неподвижна, върховете на двете въдици ще се наведат към дясната въдица, ако сме вдигнали лявата, и към лявата въдица, ако сме вдигнали дясната. Това е илюстрация за движението на ресничката, като в случая ръцете ви действат като мотор. Ресничките се нуждаят от мотор, за да осъществят “навеждането” си. Малките молекулярни моторчета се наричат динеини.

Моторът на много обикновени машини се нуждае от енергия – ток или бензин. “Бензинът”, използван от молекулярните мотори динеини, е АТФ (аденозинтрифосфат). Когато АТФ активира динеина, едната от микротубулите започва да се плъзга към другата. Влакънцата нексин я предпазват да не отиде надалече, с което се предотвратява тя да превърне вертикалното движение в накланяне. Разбира се, и двете микротубули трябва да действат в унисон и хармония, за да може ресничката да се движи бързо и плавно.

Бихи вижда в сложността на това движение ясно доказателство, че животът не би могъл да еволюира без някакъв генерален план и главен инженер, който да го измисли и да направи всички части да действат в хармония. Професорът продължава:

• От всички споменати части се изисква да изпълняват една функция: да участват в движението на ресничката. И както мишеловката не може да се задейства, ако всичките й съставни части не са на мястото си, така и клетъчното движение просто не може да съществува в отстъствието на микротубулите, връзките и моторите. Ето защо можем да направим извода, че ресничката е неопростимо сложна – силен “маймунски удар” по предполагаемата теория на Дарвин.

Източник: Сътвореание или Еволюция – яйце без кокошка, Бен Хобринк и ко., магистър на математическите науки, Пловдив, 2022.