„РОДИ ВИ СЕ СПАСИТЕЛ“ – ЧАСТ- 4

Небесният вестител успокои страховете на овчарите. Той им каза как да намерят Исус. Погледна с милост на човешката им слабост и им даде време да свикнат с Божественото му излъчване. Тогава радостта и славата не можаха повече да бъдат скривани. Цялата равнина се освети от светлината, излъчвана от Божиите множества. Земята бе утихнала, а небето се бе свело да слуша песента:

“Слава на Бога във висините.

И на земята мир между човеците… “

О, ако можеше днес човечеството да вникне в тази песен! Думите и музиката й ще отекват до края на времето и ще звучат до края на земята. Когато се вдигне Слънцето на правдата с изцеление в крилете Си, тази песен ще отекне с гласовете на голямо множество като глас от много води: “Алилуя! Защото Господ, нашият Бог, всемогъщият, царува” ( Откр.;19:6 Откр. 19:6).

Когато ангелите изчезнаха, светлината угасна и сенките на нощта паднаха над Витлеемските хълмове. Но най-ярката картина, видяна някога от човешки очи, остана в паметта на пастирите. “Щом ангелите си отидоха от тях на небето, овчарите си рекоха един на друг: Нека отидем тогава във Витлеем и нека видим това, що е станало, което Господ ни изяви. И дойдоха бързо, и намериха Мария и Йосиф, и Младенеца, лежащ в яслите.”

Тръгвайки с голяма радост, те разказаха какво бяха видели и чули. “И всички, като чуха, се зачудиха за това, което овчарите им разказаха. Мария спазваше всички тия думи и размишляваше за тях в сърцето си. И овчарите се върнаха, славещи и хвалещи Бога… “

Небето и земята днес не са по-далеч едно от друго, както в оная нощ, когато овчарите чуха песента на ангелите. И днес човечеството е все още обект на небесна защита, както и тогава, когато обикновени хора с обикновени занятия се срещаха с ангели посред бял ден и разговаряха с небесни вестители по лозя и ниви. И в нашия ежедневен живот Небето може да бъде много близко. Ангели от небесните дворове ще придружават стъпките на тези, които изпълняват Божиите заповеди.