РОЖДЕСТВЕН РАЗКАЗ

Беше навечерието на Коледа. Снегът блестеше по заскрежените улици, умълчани след дългия, забързан ден. Само стъпките на закъснелите минувачи нарушаваха тишината, обхванала целия град. Смрачаваше се…

Лампите в офиса изгаснаха. Хенри се облече бавно и излезе навън. Спря за момент. Новият Шевролет изглеждаше чудесно, точно такъв, за какъвто си бе мечтал от години. Нямаше нужда да бърза, така или иначе, щеше да прекара сам тази Коледа. Погълнат от мислите си, остана на стълбите, за да я погледа. Да… беше красива…

– Ваша ли е колата, господине?

Хенри се сепна… Чак сега забеляза момчето, седящо на стълбите до него. Кимна утвърдително, после добави:

– Брат ми ми я подари за Коледа.

Нямаше как да не забележи учудения поглед на детето. – Искаш да кажеш, че ти я е подарил?… безплатно?… Ха!… искаше ми се… хм… – момчето се поколеба и замълча. Да, Хенри знаеше много добре какво искаше да каже. Искаше му се да има такъв брат, като неговия. Но отговорът, който дойде, беше много далеч от очакванията му.

– Иска ми се… – продължи бавно детето – Иска ми се да можех да бъда такъв брат… Думите заседнаха на устата на Хенри… Остана мълчалив за момент, но после внезапно му хрумна една идея.

– Искаш ли да се повозиш?

Момчето подскочи от радост и устните му се разтеглиха в широка усмивка. Луксозната кола потегли. След няколко пресечки, детето се обърна към него. Очите му блестяха.

– Господине, имате ли нещо против да минете покрай моята къща?

Хенри се усмихна. – Няма проблеми! – каза той, и си помисли – Хлапето се радва, че ще го видят да се прибира вкъщи с лъскава кола. Но още не знаеше колко е сгрешил.

– Ще спрете ли до това стълбище? Колата отби бавно от пътя и спря.

– Ей сега се връщам, господине! – детето изскочи и побягна нагоре.

Хенри зачака. След малко видя момчето да се връща, но този път вървеше бавно. На гърба си носеше малкото си братче, което не можеше да ходи. Слезе внимателно по стъпалата, и го остави да седне на стълбите. След това седна до него, прегърна го и посочи колата.

– Ето я, приятел, точно както ти казах. Батко му му я е подарил за Коледа. Един ден ще ти подаря същата, и тогава ще можеш да видиш всички прекрасни къщи на Коледа, за които съм ти разказвал.

Очите на Хенри се насълзиха. Той вдигна малкото момче, качи го на предната седалка и тримата се отправиха към града на разходка, която никой от тях нямаше да забрави.

Тази Коледа Хенри разбра какво искаше да каже Исус с думите: “По-блаженно е да даваш…”