В едно училище учителката решила да мотивира учениците си. Задала им съчинение на тема, която всеки сам си избере, а победителят щял да получи подарък – ботуши. Децата харесали идеята и всички започнали да пишат. Ботушите стояли на катедрата и това още повече мотивирало всеки един ученик, за да получи красивия подарък.

След половин час завършили съчиненията си и ги предали на учителката. Тя била много затруднена, защото всички били написани прекрасно. Кой най-много е заслужил подаръка? – се питала учителката. Какво да направи? Обещаните ботушки сякаш светели в розовия си цвят и очаквали собственика си.

Тогава тя взела решение: Ще теглим жребий. Помолила всяко дете да напише на листче името си и да го сложи в кутия. Изпълнили молбата на учителката и след като тя разбъркала листчетата изтеглила името на късметлията: “ВАФФА АБДЕЛКАРИМ!”

Всички деца ръкопляскали и поздравявали Ваффа! А тя плачела от щастие! Прегърнала ботушките и не можела да повярва, че са нейни.

Доволна от успешният ден, вечерта учителката разказала на мъжа си историята. Той я изслушал, радвал се с нея, но не разбирал защо тя непрестанно плаче – нали всичко е завършило благополучно.

Отговорът на жена му го поразил:
– Истината е тази, че в кутията с имената на децата, всички листчета бяха с едно и също име – Ваффа Абделкарим – казала учителката.

Децата знаели за бедността, в която живее момиченцето и без да мислят за себе си, решили да й помогнат, като направят така, че тя да получи красивите РОЗОВИ БОТУШКИ!