САМОНАДЕЯНАТА МОЛИТВА

“Двама души влязоха в храма за да се помолят, единият фарисей, а другият бирник, фарисеят, като се изправи, молеше се в себе си така: “Боже, благодаря Ти, че не съм като другите човеци, грабители, неправедни, прелюбодейци и особено като тоя бирник. Постя дваж в седмицата, давам десятък от всичко, що придобия.” А бирникът, като стоеше издалеч, не щеше нито очите да подигне към небето, но удряше се в гърдите и казваше: “Боже, бъди милостив към мене, грешника.” Казвам ви, че този излезе оправдан, а не онзи; защото всеки КОЙТО възвишава себе си, ще се смири, а който смирява себе си, ще се възвиси.”  Лука 18:10-14

Исус произнесе притчата за фарисея и митаря по повод някои, които се мислят за праведни и небрежат другите.

Фарисеят е изпълнен цял с похвали към себе си. Той се преценява не като сравнява характера си с този на Бога, а с характера на хората. Мисълта му не е отправена към Бога, а към човеците. Тук лежи тайната на себедоволството. Започва да изброява добрите си дела и се задоволява с повърхностна религия. Правдата му е собствена правда. Тя е плод на добрите му дела и се измерва с човешка мярка.

Митарят не се сравнява с никого. Стои сам в Божието присъствие, смазан от чувството на своята вина. Неговото едничко желание е да добие прошка и мир и се моли само за Божията милост. И бе благословен…

Фарисеят и митарят представляват две големи групи, между които се нареждат всички Божии поклонници.

За всеки човек, принадлежащ било към категорията на фарисея, било към тази на митаря, има едно поучение в историята и на апостол Петър. През първото време на апостолството си, Петър се считаше за много силен. Подобно на фарисея, той не се смяташе като другите човеци. Когато Спасителят в навечерието на страданието Си даде следното предупреждение: “Всички вие ще се съблазните в Мене”. Петър Му отговори самоуверено: “Дори и всички да се съблазнят, аз обаче – не” (Мар.14:27-31). ” Петър не познаваше опасността. Той се остави да бъде заблуден от увереността, която имаше в собствената си сила. Той си мислеше, че е способен да се противостои на изкушението. Но когато след няколко часа то дойде, той се отрече от Учителя си с клетва”.  Мар.14:71

Спънката, която беше причина за падането на Петър и която беше лишила фарисея от връзката му с Бога, и днес още е същата и причинява разрухата на хиляди души. Нищо не е по-отвратително за Бога и нищо не е толкова по-опасно за човешката душа, колкото гордостта и самодоволството. От всички видове грехове, това е най-безнадеждният и наи-неизцеримият.