Никога човек не ще може да се осланя на самия себе си, нито ще има сигурната увереност, че е запазен от по-нататъшни изкушения, докато е на тази земя и не е стигнал на небето. Всеки трябва да се научи да упражнява надежда и вяра. Но даже и тогава, когато някой се е предал на Христа и има уверение, че е приет от Него, той все пак не е вън от опасността на изкушението. Четем в Словото Божие:

“Мнозина ще се очистят и избелят и ще бъдат опитани” (Дан.12:10).

„Блажен е оня човек, който търпи изкушения, защото след като бъде изпитан, ще получи венеца на живота” (Яков 1:12).

Увещанието, което ни се дава, гласи: “Затова който мисли, че стои, нека гледа да не падне” (1Кор.10:12).

Да не се доверяваме никога на себе си, но да разчитаме на Христос, това е нашата сигурност. Необходимо е  да се научим да познаваме недостатъците си, както и нуждата си от силата и благодатта на Христос. Ако вземем под внимание предупреждението от Словото бихме изработвали спасението си  с внимание и трепет. Божественото присъствие ще ни е  осигурено и Сатана няма да ни победи.