САМО ДУМИ?

Езикът е нещо като Троянски кон, вкаран в крепостта на душата.

Другите грехове ни карат повече да се замисляме за последствията и да бъдем по-въздържани. Не всяка ръка ще се вдигне, за да удари някого и не всеки крак ще тръгне да ходи по лоши пътища. Но всеки език постоянно е готов да говори грозни и празни приказки, да ражда клевети и да одумва.

Защо така лекомислено подхождаме към опасността да грешим чрез езика? Може би защото си мислим, че това са само думи, че дори и да кажем нещо лъжливо, не е толкова опасно. В края на краищата не сме убили и не сме откраднали, голяма работа, изрекли сме солени или неверни думи, но нали не сме направили нещо друго, по-лошо?

Истината е, че думите могат да наранят много по-дълбоко от ножове и куршуми. Както оная мечка от приказката, която забравила за раната, но не забравила лошата дума, така и ние дълго ще изпитваме болка от грозните клевети.

Днес никой не убива никого с камъни. Днес се убива с кал. По-цивилизовано е, но не боли по-малко. Не се умира веднага, а бавно и с мъка.

Може би апостол Петър, цитирайки думите на Давид, има предвид не само да пазим езика си, но и да се пазим от езика си. Той е много пъргав и бърз. Докато го усетим, се измъкнал я стражата и изговорил една купчина излишни неща. После се чудим как да се оправяме.

Неслучайно ап. Яков казва, че който е способен да обуздае езика си, може да обуздае цялото си тяло.

„Който желае ла обича живота и да види добри дни, нека пази езика си от зло.“

1 Петрово 3:10

УБИЙСТВОТО СИ Е УБИЙСТВО, ДОРИ КОГАТО Е СВЪРШЕНО С ДУМИ.