Трима мъже работели усилено на един голям строителен обект. Някой ги попитал: „Какво правите?” „Бъркам хоросан” – казал първият. Вторият отговорил: „Помагам за изграждането на тази голяма каменна стена.” А третият заявил: „Изграждам катедрала за слава на Бога.”

Тези трима мъже биха могли по същия начин да ремонтират кола, да работят във фабрика, зад гише, или в която и да било сфера на бизнеса или услугите, където един мъж или една жена биха могли да се трудят.

Повечето хора работят, за да изкарат прехраната си, да постигнат успех, или да натрупат богатство. Такива причини обаче не трябва да бъдат първостепенният мотив на християнина за работа. Подобно на третия човек в нашия разказ, ние трябва да видим, че това, което дава вечна стойност на нашата работа не е продуктът или заслугата на нашата дейност, а процесът на самия труд – да изпълняваме с вярност работата си за слава на Бога.

Бог ни заповядва да работим, защото това е добро. Но работата дава и възможност на вярващите да представят Исус Христос пред невярващите. Като изпълняваме дадените ни от Бога задачи използвайки най-добре способностите си, ние отдаваме почит и слава на името Му. И показваме на нашите колеги промяната, която Христос може да извърши в живота.

Нашата работа само задължение ли е? Или я вършим за слава на Бога?

“Всичко, което намери ръката ти да прави според силата ти, направи го.”    Еклисиаст 9:10

ДАДЕНО НИ Е ВРЕМЕ, ЗА ДА ГРАДИМ ЗА ВЕЧНОСТТА.