СВАТБЕНИЯТ КОСТЮМ
Съвременен прочит на Матей 22:1,9-14
Денят на сватбата наближаваше. Бях един от поканените на сватбеното тържество на сина на президента, което щеше да се състои в президентската резиденция. По куриер от президентството ми бяха изпратили костюм специално за случая. Облякох го, за да пробвам дали ще ми стои добре. Огледах се в огледалото, беше ми по мярка, но нещо в костюма ми направи впечатление. Бързо отидох до гардероба, където бяха моите костюми – оказа се, че имам същия модел и цвят костюм само дето не беше ушит от толкова висококачествен и скъп плат. Помислих си с насмешка, че не е било необходимо президента да харчи излишни пари за такъв скъп костюм. Реших да отида на сватбата с моя а този, който ми донесоха да запазя чист и неповреден като си мислех, че след събитието ще трябва да го връщам.
В уречения ден и час, пристигнах пред президентската резиденцията и след като провериха името ми в списъка за гости, служителите ме пуснаха вътре. Резиденцията беше красиво украсена за празничното тържество без излишна показност. Всички поканени бяхме събрани в един обширен салон. Аз се разхождах сред гостите и от дочутите разговори разбрах, че костюмът, който бях получил е личен подарък от президента. Ядосах се, че не го облякох, но се успокоих с мисълта, че той няма да забележи разликата като своите служители.
В салона влезе един служител и покани всички в залата, където щеше да се състои сватбеното тържество да заемат своите места. Малко след като всеки зае определеното му място, влезе президента и започна лично да поздравява всеки един от гостите. Дойде и моят ред. Имах усещането, че сърцето ми ще изскочи, за първи път го виждах толкова отблизо и лично щях да му стисна ръката. Той ме погледна с изпитателен поглед, от който студени тръпки полазиха по цялото ми тяло. Попита ме със спокоен, но твърд и неподлежащ на възражение тон: „Приятелю, как си успял да влезеш тук без сватбен костюм?” (Матей 22:12). Наведох глава и мълчах. Тогава той повика двама служители и им заповяда: „Изведете го от тук и заличете името му от списъка с гостите!”
Изведоха ме навън и заключиха вратата. Беше твърде късно и безполезно да си отида вкъщи, да облека костюма и да се върна, защото бях пропуснал момента и втори път нямаше да ме пуснат да вляза вътре.
„Нашето благодатно време върви бързо към своя край. Той е близо. Към нас се отправя следното предупреждение: „Внимавйте, да не натежат сърцата ви от преяждане, пиянсво и житейски грижи и онзи ден да ви постигне внезапно като примка” (Лука 21:34). Внимайте да не се намерите неприготвени! Внимавайте да не би да се намерите без сватбарска дреха на царското угощение!” (Притчи Христови, притчата „Без сватбарска дреха”, Елън Уайт).
„Защото мнозина са поканени, а малцина са избрани” (Матей 22:14).
