СВЕТЛИНАТА НА ЖИВОТА – ЧАСТ 1

Тогава Исус пак им говори, казвайки: Аз Съм Светлината на света; който Ме следва, няма да ходи в тъмнината, но ще има светлината на живота.” Когато изговори тези думи, Исус беше в двора на храма, пригоден за службите на празника “Шатроразпъване”. В центъра на двора се издигаха две големи поставки, подкрепящи огромни светилници. След вечерната служба всички светилници се запалваха, осветявайки цял Ерусалим. Церемонията напомняше за стълба от светлина, който водеше Израил в пустинята, и се смяташе също, че посочва идването на Месия. Привечер, когато светилниците се запалваха, дворът ставаше сцена на голяма радост. Побелели мъже, свещеници от храма и управници, се събираха за празничните танци под звуците на инструменталната музика и пеенето на левитите. Чрез осветяването на Ерусалим народът изразяваше своята надежда в идването на Месия, Който ще огрее със светлината Си Израил, но за Исус сцената имаше по-голямо значение. Както блестящите светилници на храма осветяваха всичко наоколо, така и Христос – източникът на духовна светлина – разпръскваше тъмнината на света. И все пак символът бе несъвършен. Голямата светлина, която собствената му ръка бе извисила в небесата, бе по-верен символ за славата на Неговата мисия. Бе утрин. Слънцето току-що се бе появило зад Елеонския хълм и лъчите му осветяваха златото на храмовите стени, когато Исус посочи към него и рече: “Аз Съм светлината на света.” Дълго след това у слушателите Му отекваха възвишените думи: “В него бе животът и животът бе светлина на човеците. И светлината свети в тъмнината, а тъмнината я не схвана.” “Истинската светлина, която осветяваше всеки човек, идваше на света” (Йоан 1:4,5,9). И дълго, след като Исус се бе възнесъл на небето, Петър също, пишейки озарен от Божия Дух, си спомни символа, който Христос бе използвал: “И така, пророческото слово повече се потвърждава за нас и вие добре правите, че внимавате на него като на светило, което свети в тъмно място, догдето се зазори и зорницата изгрее в сърцата ви” (2Петрово 1:19). Когато Бог се е изявявал на Своя народ, светлината е била винаги символ на Неговото присъствие. Чрез творческото слово в началото светлината изгря от тъмнината; светлина обгръщаше облачния стълб през деня и огнения стълб нощем, водейки огромните израилеви армии; светлина блестеше с неописуемо величие около Господ на планината Синай; светлина обгръщаше омилостивилището в скинията; тя изпълни Соломоновия храм при неговото освещаване; светлина изгря над Витлеемския хълм, когато ангелите донесоха вестта за изкуплението на бдящите овчари.