Фарисеите не можеха да не се учудят на това изцеление, но бяха изпълнени със злоба повече отвсякога, защото чудото бе сторено в съботен ден. Близките на младия човек и онези, които го познаваха преди като сляп, казаха: “Не е ли този, който седеше и просеше?” Те го гледаха с недоверие, защото сега, когато очите му бяха отворени, изразът на лицето му бе променен исияещ и той изглеждаше като нов човек. Един на друг си задаваха въпроси. Някои казаха: “Той е”; други: “Не е, прилича на него.” Но този, който бе получил голямото благословение, отговори на въпроса с думите: “Аз съм!” И им разказа за Исус и по какъв начин бе излекуван, а те го попитаха: “Къде е Той?” Човекът каза: “Не зная.” Тогава го изправиха пред съвета на фарисеите. Човекът отново бе попитан как е прогледнал. “И той им рече: Кал тури на очите ми, умих се и гледам.” Затова някои от фарисеите казаха: “Този човек не е от Бога, защото не пази съботата.” Надяваха се да изкарат Исус грешник и следователно човек, който не може да бъде Месия. Не знаеха, че Този, Който бе излекувал слепия, беше създал съботата и знаеше всички задължения, свързани с нея. Те изглеждаха удивително прилежни в спазването на съботата, а възнамеряваха да убият в същия ден. Но много хора бяха развълнувани дълбоко, като чуха за чудото, и се убедиха, че Този, Който бе отворил очите на слепия, не бе обикновен човек. В отговор на обвинението, че Исус бил грешник, защото не спазвал съботния ден, те казаха: “Как може грешен човек да върши такива знамения?” Отново равините се обърнаха към слепия: “Ти що казваш за Него, като ти е отворил очите?” И той рече: “Пророк е!” Но евреите не вярваха, че е бил сляп и прогледнал. Извикаха родителите му и ги попитаха: “Тоя ли е вашият син, за когото казвате, че се е родил сляп?” Самият човек заяви, че е бил сляп и че е прогледнал, но фарисеите предпочетоха по-скоро да отхвърлят доказателствата на собствените си сетива, отколкото да признаят, че грешат. Толкова е силен предразсъдъкът, толкова е изкривена фарисейската праведност.