СВЕТЛИНАТА НА ЖИВОТА – ЧАСТ 11

На фарисеите им оставаше още една надежда и това беше да сплашат родителите на човека. С привидна искреност те ги попитаха: “А сега как вижда?” Родителите се побояха да не се компрометират, защото бе заявено, че който признае Исус като Христос, ще бъде отлъчен от синагогата, т. е. ще бъде отстранен от синагогата за тридесет дни. През това време в дома на нарушителя никое дете не можеше да бъде обрязвано, нито мъртъв можеше да бъде оплакван. На присъдата се гледаше като на голямо бедствие и ако не последваше покаяние, предстояха по-тежки наказания. Великото дело, извършено за техния син, бе убедило родителите, но те отговориха: “Знаем, че този е нашият син и че се роди сляп, а как сега вижда, не знаем. Или кой му е отворил очите, не знаем. Него питайте. Той е на възраст, сам нека говори за себе си.” Така те прехвърлиха своята отговорност върху сина си, защото не се осмеляваха да признаят Христос. Дилемата, пред която бяха поставени фарисеите, тяхното съмнение и предразсъдък, тяхното неверие във фактите на случая бяха отворили очите на множеството, особено на простолюдието. А Исус често бе вършил чудесата си по улиците и Неговото дело е имало винаги такъв характер – да облекчава страданията. Въпросът, възникнал в много умове, бе: “Би ли извършил Бог толкова много дела чрез един самозванец, какъвто според фарисейските твърдения бе Исус?” Борбата ставаше много сериозна и от двете страни.