СВЕТЛИНАТА НА ЖИВОТА – ЧАСТ 12

Фарисеите разбраха, че бяха дали гласност на делото, извършено от Исус. Те не можеха да отрекат чудото. Слепият човек бе радостен и благодарен. Той гледаше чудните неща в природата и се възхищаваше от красотата на земята и небето. Свободно разказваше за своето преживяване, но отново и отново те се опитваха да го смълчат с думите: “Въздай слава на Бога; ние знаем, че този човек е грешник.” Тоест, не казвай повече, че човекът ти е дал зрение. Бог е направил това. Слепият отговори: “Дали е грешник – не зная; едно зная, че бях сляп, а сега виждам.” Тогава отново го попитаха: “Какво ти направи? Как ти отвори очите?” С много думи те се опитваха да го объркат, за да си помисли, че е бил заблуден. Сатана и неговите зли ангели бяха на страната на фарисеите, обединяваха своите сили и хитрост с човешки разсъждения, за да противодействат на Христовото влияние. Те притъпяваха убеждението, което бе заседнало в умовете на мнозина. Ангели Божии също бяха там, за да укрепят човека, който бе получил зрение. Фарисеите не съзнаваха, че имат работа с друг, а не с простия човек, който бе сляп по рождение. Те не познаха Този, срещу Когото се бореха. Дълбоко в душата на слепия човек изгря божествена светлина. Когато тези лицемери се опитваха да го накарат да се усъмни, Бог му помагаше да покаже чрез енергичността и точността на отговорите си, че не може да бъде впримчен. Той отговори: “Казах ви ей сега и не чухте; защо искате пак да чуете? Да не би и вие да искате да Му станете ученици?” Тогава те го изругаха и казаха: “Ти си Негов ученик, а ние сме Мойсееви ученици. Ние знаем, че на Мойсея Бог е говорил, а Този не знаем откъде е.”