Господ Исус знаеше изпитанието, през което трябваше да премине този човек, и му даде благодат и слово, за да стане свидетел за Христос. Той отговори на фарисеите с думи, които бяха остър укор към тях. Те твърдяха, че са хора, които излагат Писанията, религиозни водачи на народа, а ето един, който правеше чудеса и те признаваха, че не знаят какъв е източникът на Неговата сила, какво е Неговото естество и какви са претенциите Му. “Това е чудно – каза човекът, – че вие не знаете откъде е, но пак ми отвори очите. Знаем, че Бог не слуша грешници, но ако някой е благочестив и върши Божията воля, него слуша. А пък от века не се е чуло да е отворил някой очи на слепороден човек. Ако не беше този човек от Бога, не би могъл нищо да стори.” Човекът се бе срещнал със своите инквизитори на тяхна почва. Думите му бяха неоспорими. Фарисеите се учудиха и млъкнаха пред точните и решителни думи. За известно време останаха безмълвни. Тогава намръщените свещеници и равини придърпаха дрехите си, сякаш да не се осквернят от допира с него, изтърсиха прахта от ръцете си и се нахвърлиха гневно срещу него. “Ти цял в грехове си роден и нас ли учиш?” И го изпъдиха вън. Исус чу какво е станало и като го намери скоро след това, каза: “Вярваш ли в Божия Син?” За първи път слепият човек гледаше лицето на своя Лечител. Преди съвета бе видял своите родители разтревожени и объркани, видял бе намръщените лица на равините. Сега очите му се задържаха върху изпълненото с любов и мир изражение на Исус. С голям риск за себе си той вече Го бе признал за носител на Божествена сила и сега му бе дадено още по-висше откровение.На въпроса на Спасителя: “Вярваш ли в Божия Син?” слепият човек отговори с въпрос: “А кой е Той, Господи, за да вярвам в Него?” Исус му рече: “И видял си Го и Който говори с тебе, Той е.” Човекът падна в нозете на Исус да се поклони. Не само физическото, но и духовното му зрение бе възстановено. Христос се бе разкрил на душата му и той Го прие като Изпратения от Бога.