С думите “Аз съм светлината на света” Исус обяви Себе Си за Месия. Възрастният Симеон в храма, където Христос сега проповядваше, Го бе нарекъл “светлина да просвещава народите и слава на Твоите люде Израил” (Лука 2:32). С тези думи той прилагаше за Себе Си пророчество, познато на целия Израил. Чрез пророк Исая Светият Дух бе заявил: “Това е истинската светлина. Малко нещо е да Ми бъдеш служител, за да възстановиш племената на Якова и за да възвърнеш опазените на Израиля. Ще Те дам още за светлина на народите, за да бъдеш Мое спасение до краищата на земята” (Исая 49:6). Обикновено се смяташе, че това пророчество говори за Месия. И когато Исус каза: “Аз съм светлината на света”, в тези думи хората не можеха да не познаят, че Той е Обещаният. Това твърдение изглеждаше на фарисеите и управниците като нахално присвояване. Един човек като тях да претендира за такова нещо – това те не можеха да понесат. Стараейки се да отхвърлят думите му, Го попитаха: “Кой си ти?” Готови бяха да Го принудят да заяви, че Той е Христос. Външността и делото Му бяха така различни от очакванията на народа, че на коварните Му врагове бе необходимо само пряко да заяви, че Той е Месия, за да Го премахнат като самозванец. Но на въпроса им “Ти кой си?” Исус отговори: “Преди всичко Аз Съм именно това, което ви казвам” (Йоан 8:25). Разкритото чрез думите Му бе разкрито и чрез Неговия характер. Той бе въплъщение на истините, които проповядваше. “Нищо не върша от Себе Си – продължи, – но както Ме е научил Моят Отец, така говоря. И Този, Който Ме е изпратил, с Мене е; не Ме е оставил сам, Аз върша всякога онова, което е Нему угодно.” Не се опита да доказва Своето твърдение, че е Месия, а разкри единството си с Бога. Ако умовете им бяха готови да приемат Божията любов, те щяха да приемат и Исус. Мнозина от слушателите Му бяха привлечени чрез вяра. На тях Той рече: “Ако пребъдвате в Моето учение, наистина сте Мои ученици; и ще познаете истината и истината ще ви направи свободни.” Тези думи раздразниха фарисеите. Те забравиха продължителното подчинение на народа под чуждо робство и ядосано възкликнаха: “Ние сме Авраамово потомство и никога никому не сме били слуги; как казваш Ти: “Ще станете свободни”?” Исус се вгледа в тези хора, роби на омразата, които таяха отмъщение в сърцата си, и тъжно отговори: “Истина, истина ви казвам, всеки, който върши грях, слуга е на греха.” Те бяха под найтежкото робство – ръководени от духа на злото.