Всеки, който отказва да се предаде на Бога, е под властта на друга сила. Той не принадлежи на себе си. Може да говори за свобода, но е в най-жалко робство. Не му се позволява да види красотата на истината, тъй като умът му се контролира от Сатана. Докато се ласкае, че следва решенията на собствения си разум, изпълнява волята на княза на мрака. Христос дойде да разкъса робските вериги на душата. “Ако Синът прочее ви освободи, ще бъдете наистина свободни.” “Защото законът на животворящия Дух ме освободи в Христа Исуса от закона на греха и на смъртта” ( Римл. 8:2). В делото на изкуплението няма принуда. Никаква външна сила не се използва. Под влиянието на Божия Дух човек е свободен да избере на кого да служи. В промяната, която става, когато душата се предава на Христос, има най-висше чувство на свобода. Отстраняването на греха е дело на самата душа. Наистина ние нямаме сила сами да се освободим от властта на Сатана, но когато желаем да бъдем освободени от греха и в голямата си нужда призоваваме за помощ сила, която е извън нас и над нас, силите на душата се подкрепят от Божествената енергия на Светия Дух и се подчиняват на нареждането на волята в изпълнението на Божията воля. Единственото условие, при което свободата на човека е възможна, е той да се уеднакви с Христос. “Истината ще ви направи свободни”, а истината е Христос. Грехът може да победи само ако отслаби ума и унищожи свободата на душата. Подчинението на Бога означава възстановяване на човешкото “аз” – на истинската слава и достойнство на човека. Божественият закон, на който се подчиняваме, е “закон на свободата” (Яков 2:12). Фарисеите се бяха обявили за деца на Авраам. Исус им каза, че това твърдение можеше да бъде вярно само ако вършеха делата Авраамови. Истинските негови чада биха живели, както той живя – живот на послушание към Бога. Те не биха се опитвали да убият Този, Който говори истината, дадена Му от Бога. Със заговора си срещу Христос, равините не вършеха делата Авраамови. Само обикновеният произход нямаше никаква стойност. Без духовна връзка с Него, която би се проявила в притежаването на същия Дух и вършенето на същите дела, те не бяха негови деца. Този принцип има еднаква стойност с въпроса, който отдавна вълнува християнския свят – въпроса за апостолската приемственост. Произходът от Авраам се доказваше не по име и по родословие, но чрез подобие на характера. Така и апостолската приемственост не почива върху предаването на църковен авторитет, а върху духовната връзка. Живот, движен от духа на апостолите, от вярата и учението на истината, която те проповядваха – това е истинско доказателство за апостолска приемственост. Исус отрече, че евреите са деца на Авраам. Той каза: “Вие вършите делата на баща си.” Отговориха Му подигравателно: “Ние не сме родени от блудство; един Отец имаме, Бог.” Тези думи намекваха за обстоятелствата на Неговото рождение и бяха предназначени да бъдат хвърлени срещу Христос в присъствието на тези, които започваха да Му вярват. Исус не обърна внимание на долния намек, а каза: “Ако беше Бог вашия Отец, то вие щяхте да Ме любите, защото Аз от Бога съм излязъл и дошъл.”