СВЕТЛИНАТА НА ЖИВОТА – ЧАСТ 5

Техните дела свидетелстваха за връзката им с онзи, който бе лъжец и убиец. “Вие сте от баща дявола – каза Исус – и желаете да вършите похотите на баща си. Той беше открай човекоубиец и не устоя в истината, защото в него няма истина- А понеже Аз говоря истината, вие не Ме вярвате” (Йоан 8:44,45). Фактът, че Исус говореше истината, и то със сигурност, бе причината Той да не бъде приет от еврейските водачи. Истината дразнеше тези себелюбиви хора. Тя изложи фалша на заблудата. Осъди тяхното учение и живот и затова не бе приета. По-скоро биха затворили очите си пред нея, отколкото да се смирят и да признаят, че са в заблуда. Не обичаха истината, не я желаеха дори и само заради това, че бе истина. “Кой от вас Ме обвинява в грях? Но ако говоря истина, защо не Ме вярвате?” Три години ден след ден неприятелите на Христос Го преследваха, като искаха да намерят някакво петно в характера Му. Сатана и цялата армия на злото се опитваха да Го победят, но не откриха в Него нищо, от което да се възползват. Дори и дяволите бяха принудени да признаят “Ти си Светият Божий” (Марко 1:24). Исус живееше закона пред погледа на Небето, пред очите на непадналите светове и пред очите на грешните човеци. Пред ангели, хора и демони Той бе изговорил без злоба думи, които от устата на който и да е друг биха прозвучали като богохулство: “Аз винаги върша нещата, които са Му угодни”. Фактът, че евреите не искаха да приемат Христос, макар и да не можаха да намерят в Него грях, доказва, че нямаха връзка с Бога. Те не разпознаха Неговия глас във вестта на Сина Му, смятаха да подложат Христос на съд, но отхвърляйки Го, произнесоха присъда над самите себе си. “Който е от Бога – каза Исус, – той слуша Божиите думи; вие затова не слушате, защото не сте от Бога.” Този урок е валиден за всички времена. Хората, които обичат да се хващат за незначителни неща, да критикуват, като се опитват да подложат на съмнение Божието слово, смятат, че по този начин доказват своята независимост на мисълта и остроумието си. Такъв човек си представя, че е седнал да съди Библията, а всъщност съди сам себе си. Той дава да се разбере, че е неспособен да схваща истините, които произхождат от Небето, истини, които стигат до вечността. Неговият дух не благоговее пред величието на Божията правда. Той се занимава със съчици и сламки и с това издава ограничеността и земното си естество, сърце, което бързо губи способността си да цени Бога. Човек, чието сърце е отговорило на Божественото докосване, ще се стреми към нещата, които биха увеличили неговото знание за Бога и биха усъвършенствали и издигнали характера му. Както цветето се обръща към слънцето, което с блестящите си лъчи го оцветява с багрите на красотата, така и душата се обръща към Слънцето на правдата, та небесната светлина да може да украси характера с благодатта на Христовия характер.