СВЕТЛИНАТА НА ЖИВОТА – ЧАСТ 6

Исус продължи да изтъква големия контраст между положението на евреите и на Авраам. “Баща ви Авраам се възхищаваше, че щеше да види Моя ден; и видя го и се зарадва.” Авраам силно желаеше да види обещания Спасител. Преди смъртта си той се помоли с най-искрена молитва да види Месия. И видя Христос. Бе му дадена свръхестествена светлина и той призна Божествения Му характер. Видя Неговия ден и се зарадва. Бе Му дадено да схване Божествената Жертва за греха. Жертвата бе илюстрирана в собствения му живот. Бе му дадена заповед: “Вземи сега единствения си син, когото любиш, сина си Исаака- и принеси го- във всеизгаряне” (Бит. 22:2). Авраам сложи обещания син върху жертвения олтар, сина, в когото бяха съсредоточени всичките му надежди. Както чакаше пред олтара с издигнат нож, за да се подчини на Бога, чу глас от небето, който казваше: “Да не вдигнеш ръката си върху момчето, нито да му сториш нещо, защото сега зная, че ти се боиш от Бога, понеже не пожали за Мене и сина си, единствения си син” (Бит. 22:12). Това ужасно изпитание бе наложено на Авраам, за да може да види деня на Христос и да осъзнае великата любов на Бога към света, толкова велика, че за да го спаси от деградацията, Той предаде единородния Си Син на най-позорна смърт. Авраам научи от Бога най-величествения урок, даван някога на смъртен човек. Молитвата му да види Христос преди да умре получи отговор. Видя Христос, видя всичко, което смъртен човек може да види и да преживее. Можа да разбере даденото му видение за Христос, като се предаде напълно на Бога. Показано му бе, че чрез жертвата на Своя единороден Син, за да спаси грешниците от вечна гибел, Бог извършваше по-велика и по-чудна жертва от тази, която човек може да направи. Авраамовата опитност отговори на въпроса: “С какво да дойда пред Господа и се поклоня пред всевишния Бог? Да дойда ли пред Него с всеизгаряния, с едногодишни телци? Ще благоволи ли Господ в хиляди овни или в десетки хиляди реки от масло? Да дам ли първородния си за престъплението си, плода на утробата си за греха на душата си?” ( Михей 6:6,7). В думите на Авраам: “Синко, Бог ще си промисли агнето за всеизгаряне” (Бит. 22:8) и в Божията промисъл за жертвата вместо Исаак бе разкрито, че човек не може да изгуби себе си. Езическата жертвена система беше напълно неприемлива за Бога. Никой баща не биваше да принесе своя син или дъщеря в жертва за грях. Само Божият Син можеше да понесе вината на света.