Чрез личното страдание Авраам можа да види жертвената мисия на Спасителя. Но израилтяните не искаха да разберат това, което бе така неприемливо за гордите им сърца. Христовите слушатели не доловиха дълбокото значение на думите Му за Авраам. Фарисеите видяха в тях само нова почва за дребнави спорове. Те отговориха рязко и презрително, сякаш искаха да докажат, че Исус е полудял: “Петдесет години още нямаш и Авраама ли си видял?” С тържествено достойнство Исус отговори: “Истина, истина ви казвам, преди да се е родил Авраам, Аз Съм.” Тишина обгърна голямото множество. Божието име, дадено на Мойсей, за да изрази идеята за вечното Му присъствие, този галилейски равин твърдеше, че е Негово собствено. Бе обявил, че е Вечният, Този, Който бе обещан на Израил, “чийто произход е отначало, от вечността” (Михей 5:2). Свещениците и равините отново викнаха против Исус, наричайки Го богохулник. Неговото твърдение, че е едно с Бога, ги бе подтикнало преди време да отнемат живота Му и няколко месеца по-късно заявиха ясно: “Не за добро дело искаме да Те убием с камъни, а за богохулство и защото Ти, бидейки човек, правиш Себе Си Бог” (Йоан 10:33). Затова, че Той беше и заяви, че е Божи Син, бяха склонни да Го погубят. Сега мнозина от хората, заставайки на страната на свещениците и равините, започнаха да хвърлят камъни по Него. “Но Исус се скри и излезе от храма, минавайки сред тях, и си замина.”