СВЕТЛИНАТА НА ЖИВОТА – ЧАСТ 8

“И светлината свети в тъмнината, а тъмнината я не схвана” (Йоан 1:5). “И като си заминаваше, видя един сляпороден човек. И учениците Му Го попитаха, казвайки: Учителю, поради чий грях – негов ли или на родителите му – той се е родил сляп? Исус отговори: Нито поради негов грях, нито на родителите му, но за да се явят в него Божиите дела- Като рече това, плю на земята, направи кал с плюнката и намаза с калта очите му; и рече му: Иди, измий се в къпалнята Силоам (което значи Пратен). И тъй, той отиде, уми се и дойде прогледал.” Обикновено евреите вярваха, че грехът се наказва в този живот. На всяка беда се гледаше като наказание за някакво престъпление, извършено дори от самия страдалец или от неговите родители. Истина е, че всички страдания са резултат от престъпването на Божия закон, но тази истина бе изопачена. Сатана – авторът на греха и на всичките му резултати – бе довел хората до убеждението, че болестта и смъртта произхождат от Бога като наказание, отсъдено на изкушаваните заради греха им. Затова човекът, изпаднал в беда или в нещастие, поемаше и допълнителното бреме да бъде смятан за голям грешник. Така се подготвяше пътят евреите да отхвърлят Христос.