СВЕТЛИНАТА НА ЖИВОТА – ЧАСТ 9

Този, Който “понесе печалта ни и със скърбите ни се натовари”, бе гледан от евреите като “поразен от Бога и наскърбен” и те криеха лицата си от Него (Исая 53:4,3). Бог бе дал един урок, с който целеше да предотврати такова разбиране. Историята на Йов бе показала, че страданието е предизвикано от Сатана и се направлява от Бога с милостиви цели, но Израил не разбра урока. Същата заблуда, поради която Бог бе укорил приятелите на Йов, бе повторена от евреите с отхвърлянето на Христос. Вярата на евреите за връзката между греха и страданието се поддържаше и от учениците на Христос. Докато разсейваше заблудата им, Исус не обясни причината за страданието на този човек, но им каза какъв ще бъде резултатът от него, защото чрез страданието щяха да се изявят Божиите дела: “Докато Аз Съм в света – каза Той, – Аз Съм светлината на света”. Тогава, като намаза очите на слепия, го изпрати да се измие в къпалнята Силоам и зрението на човека се възстанови. Така Исус отговори на въпроса на учениците Си по един практичен начин, както обикновено отговаряше на въпроси, зададени Му от любопитство. Учениците не бяха поканени да обсъждат кой е съгрешил и кой не е, а да разберат силата и милостта на Бога в проглеждането на слепия. Очевидно лекуването не се дължеше на калта, нито на къпалнята, където слепият бе изпратен да се измие, а на Христос.