СВЕЩЕНИЧЕСКИ ЗАГОВОРИ – ЧАСТ – 2

Чудесата, които Христос правеше в събота, имаха за цел да облекчат страдащите, но фарисеите се опитваха да Го осъдят като нарушител на съботата. Те предизвикваха съпротивата на иродианите против Него. Посочиха Го като човек, който се стреми да застане начело на бунт, и се съветваха с тях как да Го унищожат. Представиха Го като желаещ да подрине авторитета на римляните, за да ги настроят против Исус. Опитали бяха всякаква възможност да попречат на влиянието Му върху народа. Но опитите им все пропадаха. Множествата, които виждаха милостивите Му дела и чуваха чистите и святи поучения, разбираха, че това не бяха дела и думи на нарушител на съботата или на богохулник. Дори официалните служители, изпратени от фарисеите, бяха така повлияни от думите Му, че не посмяха да Го заловят. В отчаянието си евреите издадоха най-накрая заповед, според която всеки, изповядващ вяра в Исус, трябва да бъде отлъчен от синагогата.

И така свещениците, управниците и старейшините се събраха на съвет и решиха да смълчат Извършителя на чудодейни дела, удивяващи всички. Фарисеите и садукеите сега бяха по-единни, откогато и да било преди. Разделени дотогава, те се обединиха в съпротивата си спрямо Христос. Никодим и Йосиф не бяха поканени на този съвет, защото досега бяха попречили за осъждането на Исус. На съвета присъстваха други влиятелни мъже, вярващи в Исус, но тяхното влияние не можа да надвие злобата на фарисеите.

И все пак, участниците в съвета не бяха единодушни. Синедрионът в този момент не бе един законен парламент. Той съществуваше само по търпимост. Някои от неговите членове поставиха под съмнение разумността на искането Исус да бъде предаден на смърт. Те се бояха, че това ще възбуди въстание сред народа, предизвиквайки римляните да оттеглят по-нататъшната си благоразположеност към свещеничеството и да им отнемат властта, която все още имаха. Садукеите бяха единни в омразата си към Христос, но бяха склонни към предпазливи действия, боейки се, че римляните ще ги лишат от високото им положение.